Сура Аль-Джинн — Стих 20

1. Пояснение на думите в аята:

• „قُلْ“ (кул) — „Кажи“: заповед от Аллах към Пророка Мухаммед (с.а.с.) да предаде това послание на хората.
• „إِنَّمَا“ (иннама) — „само“, „единствено“: ограничава действието до едно нещо и изключва всичко друго.
• „أَدْعُو“ (ад'у) — „аз призовавам“, „аз се обръщам с молба“: означава и молитва, и поклонение, и обръщане към Аллах.
• „رَبِّي“ (рабби) — „моя Господ“: Този, Който ме е създал, поддържа и възпитава.
• „أُشْرِكُ“ (ушрик) — „аз съдружавам“, „придавам съдружник“: да приемаш друг за равен на Аллах в поклонението.
• „أَحَدًا“ (ахадан) — „никого“, „нито един“: подчертава пълното изключване на всеки друг.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах нарежда на Своя Пратеник (с.а.с.) да заяви ясно и открито пред онези, които го отричат и се обединяват срещу истината: „Аз се обръщам с молитва и поклонение само към моя Господ, и не придавам на Него никого за съдружник.“ Тоест Пророкът (с.а.с.) обявява, че неговото поклонение — молбите, молитвите, надеждата и страхопочитанието — са насочени единствено към Аллах, Единствения, без никакъв съдружник. Той не се обръща към идоли, не търси помощ от създания и не придава на Аллах никого — нито в поклонението, нито в господството, нито в имената и качествата Му. Това е същността на чистосърдечния монотеизъм (таухид), който е основата на посланието на всички пророци. Ако Пророкът (с.а.с.) е най-близкият до Аллах и въпреки това не придава никого на Него, то колко повече останалите хора трябва да се придържат към това чисто единобожие. Аятът също така е отговор на онези, които се обединяват срещу Пророка, за да попречат на истината — сякаш им се казва: „Аз съм на ясния път на единобожието; защо тогава се обединявате срещу мен?“

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на чистото единобожие — вяра в Единствения Аллах без съдружници. Това е естествената вяра, която отговаря на здравия разум и на човешката природа.
• Пророкът Мухаммед (с.а.с.) е най-добрият пример за искрено поклонение — той насочва всичко само към Аллах и не търси помощ от никого другиго. Който го последва, ще намери истински мир и сигурност.
• Обръщането към Аллах в молитва и поклонение е пътят към спокойствие на сърцето и освобождаване от робството пред създанията. Човекът не се унижава пред никого освен пред своя Създател.
• Коранът утвърждава достойнството на вярващия и го учи да бъде смел и ясен в своята вяра, без да се страхува от обединението на онези, които отричат истината.
• Този аят е покана към всеки човек да размисли: на кого всъщност се обръща в трудни моменти? Ако отговорът е „само на Аллах“, значи вече е на пътя на истинската вяра, която носи щастие в този свят и в отвъдния.