Сура Аль-Джинн — Стих 25

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— „أَدْرِي“ (адри): зная, имам знание.

— „مَا تُوعَدُونَ“ (ма ту'адун): това, което ви е обещано — има се предвид наказанието, с което са заплашени неверниците.

— „أَمَدًا“ (амадан): срок, определено време, крайна граница.

1. Тълкувание на аята:

Всемогъщият Аллах нарежда на Своя Пратеник (с.а.с.) да каже на онези, които отричат възкресението и се присмиват на предупреждението за наказание: „Аз не знам дали това, което ви е обещано — наказанието — е близо, или моят Господ е определил за него далечен срок.“ Знанието за Часа и за времето на наказанието принадлежи единствено на Аллах. Нито Пратеникът, нито който и да е от творенията знае кога ще настъпи то. Задачата на Пратеника е само да предупреди и да предаде посланието, а не да определя времето. Аллах е Този, Който знае скритото и никой не Го изпреварва с нищо — Той определя всичко с точна мярка и нищо не се случва извън Неговото знание и воля. Затова вярващият трябва да бъде готов за срещата с Аллах по всяко време, без да отлага и без да се заблуждава, че има още много време.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът показва честността и правдивостта на Пророка (с.а.с.): той не претендира да знае скритото, а открито заявява, че знанието е само у Аллах. Това е доказателство, че той е истински пратеник, защото лъжецът би си приписал знание за неведомото, за да впечатли хората.

— Ислямът учи човека на смирение пред знанието на Аллах и го освобождава от суеверия, гадателство и reliance върху астролози и врачки, които претендират да знаят бъдещето.

— Аятът ни учи да не отлагаме добрите дела и покаянието, защото не знаем кога ще дойде обещаното — било то наказание или смърт. Това е милост и предупреждение едновременно, което подтиква към подготовка и благочестие.

— В него има утеха за вярващите: всичко е в ръцете на Аллах, Той определя срокове и нищо не Му убягва. Който се уповава на Него, е в сигурност и спокойствие.

— Коранът възпитава в доверие в Аллах и в търпение, като същевременно поддържа будна съвестта и готовността за срещата с Господа — това е пътят към успеха в двата свята.