Сура Аль-Муддассир — Стих 26

1. Обяснение на думите в аята:

— „سَأُصْلِيهِ“ (са-услӣхи): „ще го въведа да гори в огъня“, „ще го изложа на огъня“.

— „سَقَر“ (Сакар): име на един от слоевете на Ада (Джаханнам), прочут със своята непоносима жега и мъчение.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах заплашва упорития неверник, който отхвърля истината и се възгордява, че ще го въведе в Сакар — един от слоевете на Ада. Там той ще изпита най-тежкото наказание: ще бъде изложен на огъня от всички страни, ще гори в неговата жега, а мъчението няма да го напусне нито за миг. Огънят на Сакар е толкова силен, че не оставя нито плът, нито кост, без да ги изгори, и променя кожата, правейки я черна и обгорена. Над обитателите на този огън са поставени сурови ангели-пазители, които изпълняват повелята на Аллах и не се отклоняват от нея. Така този аят е ясно предупреждение за всеки, който упорства в неверието и греха, че го очаква сурово възмездие, ако не се върне към своя Господ с покаяние.

1. Поуки, които ни насърчават да обикнем Исляма и Корана:

— Аятът ни напомня, че Аллах е справедлив и никой няма да бъде наказан без причина; наказанието идва само след упорство в отричане и горделивост.

— Той ни подтиква към покаяние и връщане към Аллах, преди да е станало твърде късно, и ни показва, че вратата на прошката е отворена за всеки, който искрено се разкае.

— Кораanът описва отвъдното с такава яснота, че да събуди у човека стремеж към добро и предпазливост от зло, и ни учи да ценим милостта на Аллах, която ни пази от такова мъчение.

— Размисълът върху тежестта на наказанието прави вярата по-скъпа за сърцето и ни кара да благодарим на Аллах за напътствието на Исляма, което е най-голямата милост за човека.