Сура Аль-Инсан — Стих 9

1. Пояснение на думите в аята:

• „نُطْعِمُكُمْ“ (нутимкум): храним ви, даваме ви храна.
• „لِوَجْهِ اللَّهِ“ (ли уаджхил-Лях): заради Лика на Аллах, тоест единствено заради Неговото доволство и награда, а не заради нещо друго.
• „جَزَاءً“ (джазаан): възнаграждение, отплата, компенсация.
• „شُكُورًا“ (шукуран): благодарност, признателност, похвала от хората.

1. Тълкувание на аята:

Праведниците, които хранят нуждаещите се — бедния, сирака и пленника — казват в сърцата си, че го правят единствено заради Аллах и Неговото доволство. Те не очакват от тези хора никаква отплата, нито материална облага, нито дори благодарност или похвала. Техният мотив е чист и искрен — търсят само наградата на Аллах и Неговия Лик. Те не искат да им се отплати с нещо равно, нито да бъдат възхвалявани или да им се признава добрината. Това е върхът на искреността в поклонението и благотворителността: човек да дава, без да очаква нищо от хората, а само от своя Господ.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи на искреност — най-важното в делата е те да бъдат заради Аллах, а не заради показност или очакване на похвала.
• Той ни показва красотата на ислямската благотворителност: да даваш на нуждаещия се, без да го натоварваш с благодарности или да го унижаваш.
• Насърчава ни да правим добро дори когато никой не ни вижда и не ни оценява, защото Аллах вижда и възнаграждава.
• Утешава всеки, който дава и не получава признание от хората — неговата награда е при Аллах и тя никога не се губи.
• Показва ни колко високо е ценено в Корана чистото сърце и добрия нрав, и ни подтиква да следваме примера на тези праведници.