Сура Ан-Назиат — Стих 23

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فَحَشَرَ (фа-хашара): събра, свика заедно.
• فَنَادَى (фа-на̄да̄): после извика, обърна се с висок глас към тях.

1. Тълкувание на аята:

След като Фараонът събра своите хора и последователи, той им се обърна с висок глас и им проговори. Той ги свика, за да се изправи срещу Муса (мир нему) и да ги подтикне към непокорство и надменност. В този акт на събиране и викане се разкрива неговата горделивост и стремежът му да утвърди властта си над тях, като по-късно заяви своето претенциозно твърдение за господство. Това беше част от неговата тирания и бунт срещу истината, което в крайна сметка доведе до заслуженото му наказание от Аллах – както в този свят, така и в отвъдния, и той стана поука за всички, които вършат подобни несправедливости.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва как гордостта и стремежът към власт могат да доведат човека до гибел, а това ни учи на смирение и покорство пред Аллах.
• В него се съдържа предупреждение за всеки, който се опитва да се издигне над истината и да заблуди другите – справедливостта на Аллах неизбежно го застига.
• Историята на Фараона е доказателство за истинността на Корана и за това, че Аллах защитава Своите пратеници и вярващите.
• Тя ни подтиква да размишляваме върху последствията от непокорството и да търсим пътя на истината и спасението.
• В нея има милост и надежда за онези, които се покаят и се върнат към Аллах, защото Той е Прощаващ и Милосърден.