Сура Ан-Назиат — Стих 24

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— «رَبُّكُمُ» (раббукум): вашият господар, владетел и господар, който има пълна власт и разпореждане над вас.

— «الْأَعْلَىٰ» (ал-а'ля): Най-висшият, този, който е над всички, над когото няма никой друг.

1. Тълкуване на аята:

Фараонът събра своя народ и войските си и им извика с надменност и тирания: „Аз съм вашият най-висш господар, над мен няма друг господар, и никой друг не заслужава покорство освен мен.“ Той не се задоволи само с това да отрича истинския Бог, а стигна до крайна степен на арогантност, като обяви себе си за божество и поиска от хората да му се покланят и да му се подчиняват абсолютно. Това беше връх на тиранията и престъплението срещу истината и срещу човешката природа, която по своята същност признава, че има Създател и Господар над всичко. Затова Аллах го наказа с наказание в този свят и в отвъдния, и го направи поука и предупреждение за всеки тиранин и всеки, който се възгордява и се опитва да заеме мястото на Бог. В това има назидание за всеки, който иска да се поучи и да се въздържи от високомерие и неверие.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни показва ясно колко опасна е арогантността и самовъзвеличаването, и какъв е краят на тираните, което ни учи на смирение пред Аллах.

— В него има утеха за всеки потиснат: колкото и могъщ да изглежда един тиранин, Аллах е над него и ще го призове към отговорност.

— Коранот разкрива истинската природа на властта и напомня, че само Аллах е истинският Господар и Върховен Владетел, а всичко друго е преходно и слабо.

— Историята на Фараон е доказателство за правдивостта на Корана и за това, че той съдържа напътствие и предупреждение за всички хора до края на времената.

— Всеки, който се замисли над този аят, ще осъзнае, че покорството и предаността принадлежат единствено на Аллах, и че в това има свобода от робството пред създанията и достойнство за човека.