Сура Аль-Анфаль — Стих 31

1. Обяснение на думите в аята:

• آيَاتُنَا (аятуна): Нашите знамения, т.е. айетите на Корана.
• أَسَاطِيرُ (асатир): множествено число на أُسْطُورَة (устура) — измислени истории, легенди, писания на древните народи.
• الْأَوَّلِينَ (ал-аууалин): предишните, древните народи.

1. Тълкувание на аята:

Когато на тези, които отричат истината, се четат айетите на Корана, те казват от упорство и високомерие: „Чухме това, чухме подобни думи и преди. Ако поискаме, и ние бихме могли да кажем нещо подобно. Това, което чуваме, не е нищо друго освен измислени истории на древните народи, преписвани от стари книги.“ Тези думи са плод на тяхната гордост и отказ да приемат истината, а не на искрено търсене на правдата. Те не отричат, че са чули Корана, а се възгордяват и твърдят, че могат да създадат подобно нещо, макар че са напълно безсилни пред него. Всъщност това е само оправдание, за да не повярват и да не последват истината.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът е чудо, което никой не може да възпроизведе, колкото и да се опитва. Това е доказателство за неговата божественост и за истинността на пророчеството на Мухаммад (с.а.с.).
• Гордостта и упорството са пречка пред вярата. Който търси истината с отворено сърце, ще намери в Корана напътствие и светлина.
• Коранът не е измислица на древните, а е слово на Аллах, което потвърждава предишните писания и напътва човечеството към доброто.
• Всеки, който чуе Корана с искреност, ще усети неговата сила и красота, и ще се убеди, че това е истината от своя Господ.
• Ислямът призовава към размисъл и разум, а не към сляпо следване на традициите или възгордяване.