Сура Ат-Тауба — Стих 120

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمَدِينَةِ (ал-Мадина) – градът на Пророка, мир нему, Медина.
• الْأَعْرَابِ (ал-а‘раб) – бедуините, живеещите в пустинята около Медина.
• يَتَخَلَّفُوا (йатахаллафу) – да останат назад, да не тръгнат заедно с него.
• يَرْغَبُوا بِأَنفُسِهِمْ عَن نَّفْسِهِ (йаргабу би-анфусихим ‘ан нафсихи) – да предпочетат себе си и своя покой пред неговата личност, като се пазят от трудностите, които той понася.
• ظَمَأٌ (зама’ун) – жажда.
• نَصَبٌ (насабун) – умора, изтощение.
• مَخْمَصَةٌ (махмасатун) – глад, недостиг на храна.
• مَوْطِئًا (маути’ан) – място, което стъпват, земя, която прекосяват.
• يَغِيظُ (йагизу) – гневи, предизвиква ярост.
• نَيْلًا (найлан) – постигане, нанасяне на загуба на врага (убийство, плен, поражение, плячка).
• كُتِبَ لَهُم (кутиба лахум) – записано им е, отредено им е.
• الْمُحْسِنِينَ (ал-мухсинин) – благодетелите, онези, които вършат добро по най-добрия начин.

1. Тълкувание на аята:

Този аят е част от сура „Ат-Тауба“ и се обръща към жителите на Медина и бедуините около нея. В него се казва, че не е допустимо те да останат назад, когато Пратеника на Аллах, мир нему, излиза на джихад, и не бива да предпочитат собствения си покой и безопасност пред неговата личност. Те не трябва да се пазят от трудностите, които той понася, а напротив – дълг е да жертват себе си в негова защита и в името на каузата, за която той се бори.

След това Аллах изброява нещата, които се записват като добри дела за вярващите, когато излязат на път в Неговата причина: жаждата, която изпитват, умората, която ги обхваща, гладът, който търпят, всяка крачка по земя, която предизвиква гняв и ярост у неверниците, и всяка загуба, която нанасят на врага – било то убийство, плен, поражение или плячка. За всяко едно от тези неща им се записва награда за добро дело. Аллах не пропуска и не омаловажава наградата на онези, които вършат добро и искрено се стремят към Неговото доволство.

Смисълът е, че пътят на вярата и борбата в името на Аллах не е път на лекота и бездействие. Всеки труд, всяка болка и всяка жертва по този път имат своята стойност пред Аллах и се записват като добри дела, дори когато самият човек не вижда непосредствен резултат. Аллах вижда всичко и нищо не се губи при Него.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че вярата не е само думи, а изисква действие, саможертва и готовност да понесем трудности в името на Аллах.
• Той показва колко милостив е Аллах – дори жаждата, умората и гладът по пътя на доброто се записват като награда, а не се пропиляват.
• Напомня ни, че Аллах не забравя нито едно добро дело, колкото и малко да изглежда то, и че наградата при Него е сигурна и справедлива.
• Насърчава ни да не се стремим само към собствения си комфорт, а да мислим за общността, за истината и за онова, което е по-голямо от нас самите.
• Дава ни надежда, че дори когато пътят е труден и никой не вижда усилията ни, Аллах ги вижда и ще ни възнагради най-щедро.