Сура Ат-Тауба — Стих 95

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• سَيَحْلِفُونَ (сайахлифӯна) – ще се закълнат.
• انقَلَبْتُمْ (инкалабтум) – завърнахте се, върнахте се обратно.
• لِتُعْرِضُوا عَنْهُمْ (ли ту'ридӯ 'анхум) – за да се отвърнете от тях, да не им обръщате внимание.
• رِجْسٌ (риджс) – нечистота, скверност, мръсотия (тук в преносен смисъл – покварени, покварена същност).
• مَأْوَاهُمْ (ма'уāхум) – тяхното убежище, тяхното място за връщане.
• جَزَاءً (джазā'ан) – възмездие, отплата.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за лицемерите, които са останали назад от похода и не са участвали в битката. Когато вярващите се завърнат от своето пътуване, тези лицемери ще започнат да се кълнат в Аллах с лъжливи извинения, надявайки се мюсюлманите да ги оставят на мира – да не ги упрекват, да не ги укоряват и да не ги подлагат на сметка. Те искат да бъдат извинени и да им се обърне гръб, сякаш нищо не се е случило.

Затова Аллах наставлява вярващите да се отвърнат от тях – но не с безразличие, а с презрение и отвращение към тяхното лицемерие и лъжа. Той разкрива тяхната истинска същност: те са нечистота, скверност в сърцата и душите си. Тяхното вътрешно покварство е толкова дълбоко, че не заслужават нито внимание, нито напътствие, нито поправяне. А в отвъдния живот тяхното убежище и крайна участ ще бъде Огънят на Джаханнам – възмездие за злото, което са трупали, за лицемерието, лъжите и греховете, с които са се обградили.

Този аят е ясно предупреждение: лицемерието е болест на сърцето, която води до гибел. Вярващите трябва да бъдат искрени в своята вяра и дела, а не да търсят извинения и да мамят с клетви. Аллах вижда онова, което е скрито в гърдите, и никой не може да избяга от Неговото възмездие.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени искреността и правдивостта. Лицемерието и лъжата са отблъскващи и водят до загуба и в този свят, и в отвъдния.
• Аллах е справедлив и нищо не се укрива от Него. Всяко дело – добро или зло – ще бъде въздадено.
• Вярващият трябва да се пази от покварени среди и да не се поддава на лъжливи оправдания, а да следва пътя на истината и честността.
• Коранът ни учи на морал и чистота на сърцето. Той е напътствие за онези, които търсят истината и искат да се приближат до Аллах.
• Ислямът не е просто думи, а искрена вяра, която се проявява в делата. Всеки, който се стреми към искреност, ще намери в Корана светлина и напътствие за своя живот.