Сура Аш-Шамс — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاللَّيْلِ (уа-л-лейл): нощта.
• إِذَا (иза̄): когато.
• يَغْشَاهَا (ягша̄ха̄): покрива я, обгръща я, забулва я. Местоимението „ха̄“ (я) се отнася до Слънцето или до Земята — според тълкувателите.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в нощта — в онзи момент, когато тя покрива Слънцето със своя мрак и то залязва, или когато обгръща Земята и всичко върху нея потъва в тъмнина. Този образ идва веднага след клетвата в Слънцето и неговата светлина, за да покаже величието на Аллах, Който редува деня и нощта, светлината и мрака, и подчинява цялата вселена на Своята мъдрост и воля. Нощта, която покрива със своя воал, е знамение за могъществото на Създателя и за Неговата милост към хората — защото в тъмнината те намират покой и отдих след труда на деня.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Всяко нещо във вселената — дори редуването на деня и нощта — е знамение, което ни насочва към съществуването и единствеността на Аллах.
• Аллах се заклева в Своите творения, за да привлече вниманието ни към тяхната мъдрост и към важността на това, което следва след клетвата — че успехът е за онзи, който пречисти душата си, а загубата — за онзи, който я омърси.
• Нощта, която покрива всичко с мрак, напомня, че светлината и тъмнината са в ръцете на Аллах — Той дава напътствие на когото пожелае и оставя в заблуда когото пожелае, затова човек трябва да се стреми към светлината на вярата.
• Съзерцаването на природните знамения укрепва вярата и кара сърцето да се смири пред величието на Създателя, а това е пътят към спокойствие и щастие в този свят и в отвъдния.