Сура Аш-Шамс — Стих 3

1. Пояснение на думите в аята:

• وَالنَّهَارِ (уан-наха̄р): денят, светлата част на денонощието.
• إِذَا (идза̄): когато.
• جَلَّاهَا (джалла̄ха̄): разкри я, прояви я, направи я ясна и видима; изчисти тъмнината и я разкри. Мястоимението „я“ се отнася до тъмнината (или до земята), която денят осветява и прави видима.

1. Тълкувание на аята:

Аллах се заклева в деня, когато със светлината си разкрива и проявява това, което е било скрито от тъмнината. Когато денят настъпи, той разпръсква мрака и прави земята и всичко по нея ясно видимо. Това е клетва от Господа на световете, с която Той обръща внимание на Своята мощ и на знаменията Си в сътворението – как светлината следва тъмнината и как денят разкрива онова, което нощта е покрила. В по-широкия контекст на сурата тази клетва е част от поредица клетви със знаменията на Аллах – слънцето, луната, денят, нощта, небето, земята и човешката душа – всичко това, за да се подчертае важността на онова, което следва: че човекът е създаден с възможност да различава доброто от злото и че успехът е за онзи, който пречисти душата си, а загубата – за онзи, който я поквари.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Всемогъщият Аллах се заклева в Своите знамения, за да насочи вниманието ни към тях и да ни накара да размишляваме върху мъдростта и точността в сътворението.
• Смяната на нощта и деня е постоянно напомняне за милостта на Аллах – че след всяка тъмнина идва светлина, че след всяка трудност идва облекчение.
• Коранът не говори абстрактно, а ни свързва с видимия свят около нас, за да укрепи вярата ни чрез наблюдение и размисъл.
• Тези клетви подготвят сърцето да приеме важната истина, която следва в сурата: че всеки човек носи отговорност за своята душа и че истинският успех е в нейното пречистване чрез вяра и добри дела.
• Колко прекрасно е, че Създателят ни учи да виждаме в ежедневните природни явления доказателства за Неговото съществуване, единство и мъдрост – това прави вярата жива и осъзната, а не сляпо следване.