Сура Йунус — Стих 88

1. Обяснение на думите в аята:

• "زِينَةً" (зина) – украса, блясък, всичко, с което се кичи земният живот.
• "مَلَأَهُ" (мала'аху) – първенците и знатните сред народа му.
• "اطْمِسْ" (итмис) – заличи, унищожи, изтрий следите.
• "وَاشْدُدْ" (уашдуд) – запечатай, затвърди, заключи.
• "الْعَذَابَ الْأَلِيمَ" (ал-'азаб ал-алим) – мъчителното, болезнено наказание.

1. Тълкуване на аята:

Пророк Муса (мир нему) се обръща към своя Господ с молитва, в която разкрива състоянието на Фараона и знатните му хора. Той казва: „Господи наш, Ти даде на Фараона и на първенците от народа му украси и блясък от земния живот, както и всякакви видове богатства. Но те не Ти благодариха за това, а използваха тези блага, за да отклоняват хората от Твоя път и да ги заблуждават. Господи наш, унищожи богатствата им, заличи ги и ги погуби, така че да не им остане никаква полза от тях. И запечатай сърцата им, затвърди ги върху неверието, така че вярата да не намери път към тях. Нека не повярват, докато не видят мъчителното наказание.“

Муса (мир нему) отправи тази молба към Аллах едва след като предупреди Фараона и неговите хора, и след като стана ясно, че те няма да приемат вярата. Той знаеше, че те са се втвърдили в своето упорство и че няма път към тяхното напътствие. Затова поиска от Аллах да им отнеме богатствата и да запечата сърцата им, за да не повярват, докато не дойде наказанието – а то беше удавянето им в морето. Тогава вярата им нямаше да им бъде от полза, защото щеше да дойде твърде късно.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че богатството и земните украси не са знак за Божието благоволение. Аллах дава от тях и на праведните, и на нечестивите, но истинската мярка е вярата и благодарността.
• Показва ни, че когато човек използва дадените му от Аллах блага, за да заблуждава другите и да ги отклонява от правия път, той заслужава загубата на тези блага.
• Напомня ни, че сърцето е в ръцете на Аллах. Ако човек упорства в неверието и потисничеството, Аллах може да запечата сърцето му, така че вярата да не намери място в него – и това е най-тежкото наказание.
• Учи ни, че покаянието и вярата са приети, докато човек е жив и преди да види наказанието. Щом дойде наказанието, вярата вече не помага.
• Подтиква ни да бъдем благодарни на Аллах за всичко, което ни е дал, и да използваме благата си в послушание към Него, а не в грях и заблуда.
• Показва ни, че пророците са се обръщали към Аллах с молитва в трудни моменти, и че търпението и молитвата са оръжие на вярващия срещу несправедливостта и тиранията.