Сура Аль-Адият — Стих 7

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَإِنَّهُ“ (уа иннаху) — „и наистина той“; местоимението се отнася за човека, споменат в предходните аяти.
• „عَلَىٰ ذَٰلِكَ“ (ала залика) — „за това“, „върху това“; сочи към неблагодарността и скъперничеството, за които се говори преди.
• „لَشَهِيدٌ“ (лашахийд) — „наистина свидетел“; думата идва от „شَهِيد“ — свидетел, онзи, който е присутствал и знае, и потвърждава свидетелството си.

1. Тълкуване на аята:

След като Аллах описва човека като неблагодарен към своя Господ и прекалено привързан към богатството, в този аят се казва, че самият човек е свидетел за това свое състояние. Той не може да отрече своята неблагодарност и скъперничество, защото те са толкова явни и очевидни, че са като нещо, за което той сам свидетелства срещу себе си. Дори когато се опитва да се оправдава, вътрешният му глас и делата му го издават. Човекът знае за своята алчност и за това, че се въздържа от добро и от даване на милостиня, и това знание е свидетелство, което не може да бъде заличено. Така аятът затвърждава упрека и предупреждението: човекът не е в неведение за своите недостатъци, а сам е свидетел за тях, което прави отговорността му още по-голяма и го подтиква към поправяне и благодарност към Аллах.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Коранът говори за човешката природа с дълбока точност — той разкрива скритите наклонности на душата, като същевременно предлага път за изцеление и поправяне.
• Аятът ни учи на честност със самите нас: да признаваме слабостите си, вместо да ги отричаме, защото признаването е първата стъпка към промяната.
• Той ни напомня, че богатството не е самоцел, а изпитание; истинската стойност е в благодарността към Аллах и в щедростта към хората.
• В Корана има милост и мъдрост — той не просто упреква, а води човека към по-добър живот, към смирение и към наградата на Аллах.
• Всеки, който се замисли над този аят, ще усети колко близо е Корана до неговите собствени чувства и колко искрено го призовава към добро.