Сура Аль-Кариа — Стих 4

1. Обяснение на думите в аята:

• «يَوْمَ» (йаума) — в онзи Ден, а именно Денят на Възкресението.
• «النَّاسُ» (ан-на̄с) — хората, всички сътворени.
• «كَالْفَرَاشِ» (кал-фара̄ш) — като пеперуди, като дребни насекоми, които се мятат безразборно.
• «الْمَبْثُوثِ» (ал-мабтӯ̄т) — разпръснати, разпилени, разхвърляни във всички посоки.

1. Тълкувание на аята:

В онзи велик Ден, когато сърцата ще треперят от ужас, хората ще бъдат в състояние, подобно на дребни насекоми, които се носят безразборно насам-натам — разпръснати, разпилени, без посока и без ред. Те ще се движат в множеството си, разединени и объркани, всеки устремен към своята съдба, без да може да се задържи на едно място или да последва един-единствен път. Това подобие разкрива пълната загуба на контрол и безпомощност пред величието на онзи Ден, когато всеки ще бъде зает единствено със себе си и със своето изправяне пред своя Господ.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни напомня за реалността на Деня на Възкресението и ни подтиква да се подготвим за него с искрена вяра и добри дела.
• Той ни учи на смирение: колкото и силни и организирани да се чувстваме в този свят, пред Божията повеля всички сме слаби и безпомощни.
• Напомня ни, че истинската сигурност и спокойствие идват от вярата в Аллах и от следването на Неговите напътствия, а не от земната мощ или множеството.
• Подтиква ни да се замислим за краткостта на живота и да използваме времето си за това, което ще ни донесе полза във Вечността.
• Кораничният образ е ясен и въздействащ за всеки човек, независимо от езика и културата му — знак, че Коранът е универсално ръководство за цялото човечество.