Сура Аль-Кариа — Стих 5

1. Пояснение на думите в аята:

• الْجِبَالُ (ал-джиба̄л): планините.
• الْعِهْنِ (ал-‘ихн): вълна, оцветена в различни цветове.
• الْمَنفُوشِ (ал-манфӯш): разчесана, развлакнена вълна, която се разпилява лесно.

1. Тълкувание на аята:

В този аят Аллах ни описва един от ужасните етапи на Съдния ден. Планините, които днес изглеждат твърди, огромни и непоклатими, в онзи ден ще станат леки и разпилени като разчесана вълна. Те ще се разпаднат на части, ще се раздвижат и разнесат, сякаш са прах, носен от вятъра, и напълно ще изчезнат. Това показва колко велика е силата на Аллах и колко нищожни ще се окажат всички могъщи творения пред Неговото повеление в Деня на възкресението.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни напомня, че всичко в този свят е преходно, дори планините, които смятаме за вечни. Само Аллах е Вечният и Неговото слово е истината.
• Размисълът върху Съдния ден ни подтиква да се подготвим с добри дела и искрена вяра, преди да е станало твърде късно.
• Коранът описва невидимото с точни и въздействащи образи, което показва неговата божествена мъдрост и ни кани да го четем с разум и сърце.
• Осъзнаването на Аллаховата мощ ни прави смирени, благодарни и уповаващи се на Него във всички дела.