Сура Йусуф — Стих 3

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• نَقُصُّ (накуссу): разказваме, предаваме последователно и подробно.
• الْقَصَصِ (ал-касас): разказите, историите; тук означава най-хубавия разказ по правдивост и изящество.
• أَوْحَيْنَا (авхайна): разкрихме чрез откровение, вдъхновихме.
• الْغَافِلِينَ (ал-гафилин): нехаещите, онези, които не знаят и не обръщат внимание.

1. Тълкуване на аята:

Аллах казва на Своя Пратеник, че му разказва най-хубавия разказ — най-правдивия по съдържание, най-красивия по израз и най-ясния по смисъл. Това става чрез откровението на Корана, който Той му низпослава. Преди това низпослание Пратеникът не е знаел нищо за тези истории и не е бил запознат с тях; той е бил сред онези, които не знаят за тях, докато Аллах не го е уведомил чрез Своето откровение. Така аятът подчертава, че Коранът е източник на най-добрите и най-истинните разкази, и че знанието за тях идва единствено от Аллах.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Коранът съдържа най-хубавите и най-правдивите разкази, което показва неговата мъдрост и божествен произход.
• Пророкът Мухаммад (мир нему) не е знаел тези истории преди откровението, което е доказателство, че Коранът е от Аллах, а не от човешко знание.
• Човекът се нуждае от божествено напътствие, за да излезе от нехайството и незнанието към светлината на знанието и вярата.
• Четенето и размисълът над кораничните разкази укрепват вярата и увеличават любовта към Корана и исляма.