Сура Йусуф — Стих 94

1. Обяснение на думите в аята:

• „فَصَلَتِ الْعِيرُ“: керванът потегли и напусна населеното място.
• „الْعِيرُ“: керванът с камилите, който пренасяше товари и хора.
• „أَجِدُ“: усещам, намирам.
• „رِيحَ يُوسُفَ“: мириса на Юсуф, тоест благоуханието, което идваше от неговия край или от неговата риза.
• „تُفَنِّدُونِ“: обявявате ме за изкуфял, за човек с отслабнал разум, подигравате ми се и ме смятате за глупав.

1. Тълкуване на аята:

Когато керванът напусна Египет и се отдалечи от неговите населени места, бащата на братята – Якуб, мир нему – каза на тези, които бяха при него: „Наистина усещам мириса на Юсуф!“ Той долови благоуханието на своя любим син, макар да бяха между тях големи разстояния. След това добави: „Ако не беше това, че ме обвинявате в глупост и ме смятате за изкуфял, и се подигравате на думите ми.“ Той знаеше, че хората около него ще приемат думите му с насмешка и ще кажат: „Този старец е изгубил разсъдъка си и говори неща, които не разбира.“ Но въпреки това той изрази онова, което Аллах му беше дал да усети – една милост и радостна вест, че синът му е жив.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва силата на надеждата и любовта в сърцето на един вярващ. Якуб, мир нему, не изгуби надежда за сина си дори след дълги години раздяла.
• Аллах може да даде на Своите раби усещания и знаци, които другите не възприемат – това е проява на Неговата милост и грижа.
• Търпението на Якуб и неговата вяра са пример за всеки вярващ: дори когато хората се подиграват или не вярват, човек трябва да остане уверен в обещанието на Аллах.
• Коранът разказва историите на пророците, за да ни утеши и да укрепи сърцата ни. В тази история има уроци за семейната любов, за прошката и за доверието в Аллах.
• Аятът ни учи, че радостта след трудност е близо и че Аллах възвръща изгубеното на онези, които Му се доверяват.