Сура Йусуф — Стих 95

1. Обяснение на думите в аята:

— «تَاللَّهِ»: клетва, означаваща „Заклевам се в Аллах“.

— «ضَلَالِكَ»: тук не означава отклонение от вярата, а заблуда или грешка в преценката, тоест упоритост в едно погрешно мнение.

— «الْقَدِيمِ»: старото, отдавнашното, това, което е отпреди.

1. Тълкуване на аята:

Когато вестителят донесе ризата на Юсуф, Якуб (мир нему) каза, че усеща мириса на Юсуф, а присъстващите при него — неговите синове и внуци — му отговориха с клетва: „Заклеваме се в Аллах, ти все още си в старата си заблуда относно Юсуф.“ Те смятаха, че той продължава да се заблуждава със старата си привързаност към Юсуф и с надеждата, че ще го види отново, защото бяха убедени, че Юсуф е мъртъв. С думите си те искаха да кажат, че той не може да приеме реалността и че тази негова мисъл е стара и погрешна. Всъщност те грешаха, а не той — Якуб беше прав в надеждата си, защото Аллах му бе обещал да го събере със сина му.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

— Аятът ни учи, че човек може да бъде смятан за заблуден от хората, докато всъщност е на правдата, ако се доверява на Аллах и на Неговото обещание.

— Надеждата и търпението на Якуб (мир нему) са пример за вярващия: колкото и дълго да е изпитанието, обещанието на Аллах е истина.

— Коранът разказва тези истории, за да укрепи сърцата ни и да ни покаже, че Аллах е Мъдър и Всемогъщ, и че Той възвръща правата и радостта след трудност.

— В него виждаме и колко важно е да не бързаме да съдим другите, защото това, което ни се струва грешка, може да е истина, която ние не разбираме.