Сура Ар-Рад — Стих 10

1. Обяснение на думите в аята:

• سَوَاءٌ (сауа̄'ун): еднакво, равностойно.
• أَسَرَّ الْقَوْلَ (асарра-л-каула): скри словото, запази го в тайна.
• جَهَرَ بِهِ (джахара бихи): изрече го на глас, разкри го публично.
• مُسْتَخْفٍ (мустахфин): онзи, който се крие, търси укритие.
• سَارِبٌ (са̄рибун): онзи, който върви по пътя си открито, видим за всички.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че знанието Му обхваща всички Негови създания по един и същ начин – нищо не се укрива от Него и нищо не Му убягва. За Него е напълно еднакво дали някой от хората говори тихо и пази думите си в тайна, или ги изрича на висок глас пред хората – Той чува и знае всичко. Също така е еднакво за Него онзи, който се крие в тъмнината на нощта, опитвайки се да остане незабелязан, и онзи, който през светлия ден върви открито по пътя си, видим за всички. Всички те са пред Него, в Неговото знание, без нищо да се скрива или изплъзва.

1. Поуки от аята, които ни приближават към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че Аллах знае всичко – и тайното, и явното. Когато човек осъзнае това, той се стреми към искреност и честност във всичките си дела, защото знае, че нищо не може да се скрие от своя Господ.
• Аятът ни утешава: дори когато се чувстваме сами и никой не ни вижда, Аллах е с нас и ни знае. Това ни дава сигурност и спокойствие, че не сме забравени.
• Той ни напомня, че не е нужно да се показваме пред хората или да се крием от тях, защото истинската стойност е в това какво знае Аллах за нас, а не какво виждат хората.
• Осъзнаването на всеобхватното знание на Аллах ни подтиква към добри дела и ни предпазва от лоши постъпки – дори и никой да не ни вижда, ние знаем, че Аллах вижда и знае.
• Този аят е покана да опознаем нашия Създател – Онзи, Чието знание не се ограничава от време, място или обстоятелства. Колкото повече опознаваме Аллах, толкова повече сърцата ни се изпълват с любов към Него и с желание да Му се покоряваме.