Сура Аль-Исра — Стих 29

1. Обяснение на думите в аята:

• مَغْلُولَةً إِلَىٰ عُنُقِكَ (маглюлятан иля ‘унукика): буквално означава „вързана за шията ти“. Това е метафора за крайна скъперничество и пълно въздържане от даване на милостиня, сякаш ръката е вързана и не може да се протегне, за да даде нещо.
• تَبْسُطْهَا (табсутха): „да я протегнеш“ – тоест да даваш щедро.
• كُلَّ الْبَسْطِ (куллял-басът): „с цялата възможна щедрост“ – означава прекомерно раздаване без мярка.
• فَتَقْعُدَ (фатак‘уда): „и да останеш“ – в смисъл да се озовеш в определено състояние.
• مَلُومًا (малюман): „порицан, укоряван“ – от хората, които те упрекват.
• مَحْسُورًا (махсуран): „изтощен, лишен, със съжаление“ – човек, който е останал без средства и е принуден да прекъсне даването.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах напътства Своите раби към умереност в разхода и в даването на милостиня. Той забранява две крайности: първата е скъперничеството – човек да стиска ръката си и да не дава нищо на никого, като по този начин потиска себе си, семейството си и нуждаещите се. Втората крайност е прекомерната щедрост – да раздаваш толкова много, че да надхвърлиш възможностите си и да останеш без нищо.

Ако човек изпадне в първия случай, той ще бъде порицаван от хората заради скъперничеството си. Ако изпадне във втория, той също ще бъде порицаван – този път заради безразсъдството си, и ще остане изтощен, без средства, неспособен да помогне нито на себе си, нито на другите. Затова ислямът призовава към баланс: да даваш според възможностите си, без да се лишаваш от необходимото и без да пренебрегваш нуждите на близките си.

Този аят е низпослан в контекст, когато Пророкът (с.а.с.) дал единствената си дреха като милостиня и останал без нея, за да излезе на молитва. Затова Аллах го напътва към умереност, за да не се окаже в затруднение и съжаление.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Ислямът е религия на умереността във всичко – включително в разхода и милостинята. Той не одобрява нито скъперничеството, нито прахосничеството.
• Аллах се грижи за финансовото и емоционалното ни благополучие – Той иска да даваме, но и да не оставаме в нужда и съжаление.
• Даването трябва да бъде мъдро и съобразено с възможностите, за да не се превърне в бреме и причина за съжаление.
• Този аят ни учи, че истинската щедрост не е в крайностите, а в баланса, който носи полза и на даващия, и на получаващия.
• Коранът не само ни заповядва, но и ни обяснява последиците от действията ни, водейки ни към живот в хармония и достойнство.