Сура Аль-Кахф — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• السَّاعَةَ (ас-Са'а): Часът — означава Денят на възкресението и съдния ден.
• قَائِمَةً (ка'иматан): настъпваща, случваща се, установяваща се.
• رُدِدتُّ (рудитту): бъда върнат, върнат обратно.
• مُنقَلَبًا (мункалабан): място за връщане, крайна цел, завръщане.

1. Тълкуване на аята:

Този човек, който беше несправедлив към себе си чрез неверие и съмнение, влезе в своята градина и каза: „Не вярвам, че Часът (Съдният ден) ще настъпи, и не мисля, че тази градина някога ще загине. Ако все пак — както твърдиш ти, о, вярващ — бъда върнат при моя Господ след смъртта, то със сигурност ще намеря там нещо по-добро от тази градина като място за завръщане. Защото, ако Той ми е дал това богатство и тази градина в земния живот, значи ме обича и ме почита, и в отвъдния живот ще ми даде още по-голямо благо и по-висока степен.“ Той изрече тези думи от гордост, самодоволство и заблуда, без да разбира, че земните блага не са доказателство за Божието благоволение, а често са изпитание и постепенно привличане към гибел.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че богатството и успехът в земния живот не са доказателство за Божието доволство или за високо положение пред Него. Много хора, на които е дадено много, биват изпитани чрез това.
• Съмнението в Съдния ден и в отвъдния живот е опасно заблуждение, което води човека към самонадеяност и забрава за неговия Създател.
• Ислямът ни призовава към смирение и размисъл: всичко, което имаме, е дадено от Аллах като дар и изпитание, а не като доказателство за превъзходство.
• Вярата в отвъдния живот дава на човека истинска надежда и прави сърцето му спокойно, защото знае, че истинската награда и справедливост са при Аллах.
• Коранът разкрива истинската природа на човешката гордост и самонадеяност и ни предупреждава да не следваме пътя на онези, които се заблуждават от земните блага.
• Този аят ни насърчава да бъдем благодарни, смирени и уверени в обещанието на Аллах, и да търсим истинското благо — онова, което е при Аллах в отвъдния живот.