Сура Марьям — Стих 48

1. Обяснение на думите в аята:

• „وَأَعْتَزِلُكُمْ“ (уа а‘тазилукум): отделям се от вас, отдалечавам се от вас.
• „مَا تَدْعُونَ“ (ма тад‘уна): това, което вие призовавате, т.е. идолите и божествата, на които се молите.
• „مِن دُونِ اللَّهِ“ (мин дуни-Ллах): освен Аллах, извън Аллах.
• „أَدْعُو رَبِّي“ (ад‘у рабби): призовавам своя Господ, моля се и Го обожавам искрено.
• „عَسَىٰ“ (аса): може би, надявам се.
• „شَقِيًّا“ (шакиййан): нещастен, онеправдан, изгубен.

1. Тълкувание на аята:

Пророк Ибрахим (Авраам), мир нему, казва на своя народ: „Аз се отделям от вас и от това, което обожавате освен Аллах. Оставям вашите идоли и вашите заблуди и се обръщам само към своя Господ, като Го призовавам с искрена молитва и Му служа, без да Му придавам никого за съдружник. Надявам се, че моят Господ няма да ме остави без отговор, когато Го призовавам, и че няма да бъда нещастен в своята молитва и в своята вяра. Той ще ме дари с добро и ще ме напъти по правия път.“

В този аят Ибрахим показва пълно доверие в Аллах, отказ от всякакво многобожие и твърда решимост да остане верен на своя Господ, дори когато е сам сред своя народ. Той се надява, че неговата молитва и обожание няма да бъдат напразни, а ще му донесат благословия и спасение.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че истинската вяра изисква да се отделим от всяко зло и от всяко многобожие, дори ако това означава да останем сами.
• Показва ни, че призоваването на Аллах и искрената молитва никога не са напразни; Аллах чува и отговаря на Своите раби.
• Насърчава ни да имаме добро очакване от Аллах и да не се страхуваме от самотата по пътя на истината, защото Аллах е с праведните.
• Напомня ни, че щастието идва от искреното обръщане към Аллах, а нещастието – от отдалечаването от Него.
• Вдъхновява ни с примера на Ибрахим – бащата на пророците, който с търпение и вяра остави всичко заради Аллах и беше възнаграден с най-доброто.