Сура Аль-Бакара — Стих 105

1. Пояснение на думите в аята:

• مَّا يَوَدُّ (ма̄ яуадду): „не желаят“, „не искат“ – изразява нежелание и завист.
• أَهْلِ الْكِتَابِ (ахлил-кита̄б): „хората на Писанието“ – евреите и християните, на които преди е била дадена божествена книга.
• الْمُشْرِكِينَ (ал-мушрикӣн): „многобожниците“ – онези, които съдружават с Аллах други божества, тук най-вече арабите-езичници.
• مِّنْ خَيْرٍ (мин хайр): „някакво добро“ – има се предвид всяко благо: откровение, знание, победа, радостна вест.
• يَخْتَصُّ بِرَحْمَتِهِ (яхтассу би-рахматихи): „отделя със Своята милост“ – дава я на когото пожелае, като я прави само за него.
• ذُو الْفَضْلِ الْعَظِيمِ (зӯ ал-фадлил-‘азӣм): „Притежателят на огромната щедрост“ – Той е Източникът на всяко добро и благодеяние.

1. Тълкуване на аята:

Аллах ни съобщава, че неверниците – било то от хората на Писанието, било то многобожниците – не желаят върху вярващите да се спусне никакво добро от техния Господ. Те не искат да видят мюсюлманите облагодетелствани с откровение, с правилно знание, с подкрепа или с радостна вест. Това тяхно нежелание произтича от завист и враждебност към истината и към онези, които я следват.

Но Аллах е Този, Който със Своята милост отличава когото пожелае. Той дарява пророчеството, откровението и вярата на когото избере от Своите раби. Никой не получава добро освен чрез Неговата щедрост, а Неговата щедрост е огромна и неизчерпаема. Именно от Неговата щедрост е изпращането на Пратеника и низпославането на Книгата – най-голямото благо за човечеството.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Вярата и всяко добро, което получаваме, е чиста милост и щедрост от Аллах, а не нещо, което сме заслужили със собствени сили. Това ни учи на смирение и благодарност.
• Завистта и злобата на неверниците към вярващите не могат да спрат доброто, което Аллах е решил да даде. Това ни дава увереност и спокойствие.
• Аллах избира кого да дари със Своята милост – никой не може да възпре Неговата щедрост. Това ни насърчава да се обръщаме към Него с надежда и да искаме от Неговата благодат.
• Най-голямото благо е напътствието и вярата. Щом Аллах ни е дарил с тях, ние сме сред облагодетелстваните – и това е повод за радост и признателност.
• Ислямът ни учи да не завиждаме, а да се радваме на доброто, което Аллах дава на другите, и да Го молим за Неговата безкрайна щедрост.