Сура Аль-Бакара — Стих 127

1. Обяснение на думите в аята:

• وَإِذْ (уа ид): „И спомни си, о, Пророче, когато...“ – израз, който въвежда спомен за важно събитие.
• يَرْفَعُ (ярфа‘у): „издигат, изграждат“ – вдигат основите на сградата.
• الْقَوَاعِدَ (ал-кауа‘ид): „основите, фундаментите“ – множествено число от „ка‘ида“ (основа).
• الْبَيْتِ (ал-байт): „Домът“ – тук се има предвид Кааба в Мека, Свещеният дом на Аллах.
• تَقَبَّلْ (такаббал): „приеми“ – приеми от нас, бъди доволен от нашите дела.
• السَّمِيعُ (ас-Сами‘): „Всечуващият“ – Онзи, Който чува всички гласове и молби.
• الْعَلِيمُ (ал-‘Алим): „Всезнаещият“ – Онзи, Който знае всичко скрито и явно.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах казва на Своя Пророк Мухаммед (мир нему и благословията на Аллах) да си спомни онзи величествен момент, когато пророк Ибрахим (Авраам) и неговият син Исмаил (Измаил) издигаха основите на Свещения дом – Кааба. Двамата работеха заедно с голямо усърдие и смирение, изграждайки този благословен дом, който щеше да стане център на поклонението на Единия Аллах за всички времена.

Докато полагаха усилия в тази благородна задача, сърцата им бяха обърнати към Аллах с молитва и молба. Те казваха: „Господарю наш, приеми от нас това дело и този труд!“ Те не се гордееха със своята работа, нито я смятаха за достатъчна, а се обръщаха към Аллах със смирение и търсеха Неговото приемане и доволство. Осъзнаваха, че колкото и да се стараят, те се нуждаят от милостта и благоволението на Аллах, за да бъдат приети делата им.

След това потвърдиха своята молба с две от прекрасните имена на Аллах, като казаха: „Наистина Ти си Всечуващият, Всезнаещият.“ Те признаха, че Аллах чува техните думи и молби, и че Той знае техните намерения, усилия и искреност. Нищо не се скрива от Него – нито гласът на молещия се, нито потайните помисли на сърцето.

Този аят ни показва пример за това как вярващият трябва да работи и да се моли едновременно: да полага усилия в добрите дела, но същевременно да се обръща към Аллах със смирение, търсейки Неговото приемане, защото само Той приема делата и само Той знае истинската стойност на всяко усилие.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Смирението на великите пророци: Ибрахим и Исмаил, въпреки че изграждаха най-свещеното място на земята, не се гордееха, а се молеха на Аллах да приеме делото им. Това ни учи, че колкото по-големи са делата ни, толкова повече смирение и искреност изискват.
• Делото и молитвата вървят заедно: Те не само работеха, но и се молеха. Ислямът не е само усилия, нито само молитви – той е съчетание от искрени дела и упование на Аллах.
• Приемането е от Аллах: Човек може да работи много, но истинската награда идва само когато Аллах приеме делото. Затова вярващият винаги трябва да моли Аллах да приеме делата му.
• Аллах чува и знае: Когато се обръщаме към Аллах, ние сме сигурни, че Той ни чува и знае какво има в сърцата ни – това ни дава утеха и надежда, че никоя искрена молба не остава без отговор.
• Свещеността на Кааба: Този аят ни напомня за огромното значение на Кааба и за усилията на пророците, които са я изградили. Това ни свързва с дългата история на вярата и ни прави част от една велика традиция на поклонение на Единия Аллах.
• Пример за родител и дете в служение на Аллах: Ибрахим и Исмаил ни показват красотата на съвместната работа в името на Аллах – баща и син, обединени в любов към Аллах и в служба на Него.