Сура Аль-Бакара — Стих 263

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• قَوْلٌ مَّعْرُوفٌ (каул ма'руф): добра и любезна дума, приятно и учтиво слово.
• مَغْفِرَةٌ (магфира): прошка, опрощение, снизхождение към чуждо провинение.
• أَذًى (азан): обида, зло, увреждане, причиняване на болка.
• غَنِيٌّ (ганий): Богат, който не се нуждае от нищо и от никого.
• حَلِيمٌ (халим): Търпелив, снизходителен, Който не бърза с наказанието.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни известява, че една добра и любезна дума, с която радваш сърцето на вярващ, и една прошка, с която прощаваш на онзи, който е постъпил лошо с теб, са по-добри и по-ценни пред Аллах от милостиня, след която дарителят наранява получателя с укор, напомняне за благодеянието си или обида. Такова нараняване унищожава наградата на милостинята и накърнява достойнството на бедния. Аллах е Богат и не се нуждае от милостинята на онези, които я придружават с укор и обида, и е Търпелив – не бърза да ги накаже за грешката им, а им дава отсрочка, за да се покаят и поправят.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Ислямът цени доброто слово и прошката и ги поставя над милостиня, която е последвана от обида – това показва колко високо ислямът държи на човешкото достойнство и на чистотата на сърцата.
• Даването не бива да бъде помрачавано с укор или напомняне за благодеяние; истинската милостиня е тази, която се дава с чисто сърце и без да наранява получателя.
• Аллах е Богат и не се нуждае от нашите дарове – ние самите се нуждаем от добрите дела, за да се приближим до Него.
• Търпението и снизхождението на Аллах ни дават възможност да се поправим и да се върнем към Него, без да бъдем наказани незабавно – това е милост, която трябва да ни насърчава към покаяние и добри дела.
• Едно любезно слово и една искрена прошка могат да бъдат по-ценни от много материални дарове – това ни учи, че ислямът обръща внимание на сърцето и на доброто отношение между хората, а не само на външните дела.