Сура Та Ха — Стих 115

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عَهِدْنَا (‘ахидна): заръчахме, наставихме, дадохме завет.
• فَنَسِيَ (фа-насия): забрави, изостави заръката.
• عَزْمًا (‘азман): твърда решителност, устойчивост, сила на волята да се пази повелята.

1. Тълкувание на аята:

И наистина, още преди това Ние заръчахме на Адам да не яде от онова дърво и му разяснихме каква ще бъде последицата, ако не се подчини. Но той забрави заръката и я наруши, като яде от дървото. Не намерихме у него твърда решителност и устойчивост, с които да удържи онова, което му бяхме повели, и да се въздържи от забраненото. Това показва, че човекът по природа е слаб и забравящ, ала Аллах по Своята милост приема неговото покаяние и не го оставя без напътствие.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че и най-добрите хора могат да сгрешат, но истинската стойност е в покаянието и връщането към Аллах.
• Човекът е създаден слаб и забравящ, затова има нужда от постоянно напомняне, молитва и придържане към Божието слово.
• Милостта на Аллах е по-голяма от грешките на Неговите раби; Той не изоставя онези, които се обръщат към Него.
• Коранаът разказва тези истории, за да ни поучи и да ни насочи към смирение, бдителност и упование в Аллах.
• Всеки, който чете и размишлява над Корана, открива в него напътствие за живота си и път към прошка и милост.