Сура Та Ха — Стих 116

1. Пояснение на думите в аята:

• الْمَلَائِكَةِ (ал-маля̄’ика): ангелите — създания от светлина, които не се противят на Аллах и изпълняват повелята Му.
• اسْجُدُوا (идж’удӯ): поклонете се — тук става дума за поклон на почит и уважение, а не за поклон на богопочитание, който е само за Аллах.
• إِبْلِيسَ (Иблӣс): Иблис — създание, което беше сред ангелите, но не беше от тях; той се възгордя и отказа да се подчини.
• أَبَى (аба̄): отказа, възпротиви се, не прие да се подчини.

1. Тълкуване на аята:

Спомени, о, Пратенико, когато Аллах каза на ангелите: „Поклонете се на Адам с поклон на почит и уважение.“ Всички ангели се подчиниха и се поклониха, изпълнявайки повелята на своя Господ. Само Иблис не се поклони. Той беше заедно с ангелите, но не беше от тях. Той отказа и се възпротиви, подтикнат от гордост и високомерие, и не прие да изпълни повелята на Аллах.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че подчинението на Аллах и изпълнението на Неговите повелявания е пътят на ангелите и на всички праведни създания.
• Показва ни, че гордостта и високомерието са причина за отхвърляне на истината и за отклонение от правия път, както се случи с Иблис.
• Напомня ни, че човекът Адам е почетен от Аллах и че уважението към него е било повелено, което показва достойнството на човека в Исляма.
• Ни учи, че истинската вяра изисква смирение и готовност да се подчиняваме на Аллах, дори когато не разбираме напълно мъдростта зад повелята.
• Коранаът разкрива пред нас историите на предишните създания, за да вземем поука и да не повтаряме грешката на Иблис, а да следваме пътя на ангелите — пътя на покорството и смирението пред Аллах.