Сура Та Ха — Стих 93

1. Обяснение на думите в аята:

• „أَلَّا تَتَّبِعَنِ“ (алля таттаби‘ани): израз, който носи смисъл на въпрос с укор — „какво те възпря да ме последваш?“ или „защо не дойде след мен?“
• „أَفَعَصَيْتَ“ (афа‘асайта): „нима се ослуша?“ — въпрос, който изразява недоволство и учудване от неподчинението.
• „أَمْرِي“ (амри): „моята заповед“ — това, което Муса (мир нему) беше поверил на Харун като наместник и отговорник за народа.

1. Тълкуване на аята:

Когато Муса (мир нему) се завърна от срещата си с Господа и видя, че народът му е изпаднал в заблуда и е започнал да се покланя на теле, той се обърна към брат си Харун с укор. Попита го какво го е възпряло, когато е видял хората да се отклоняват от правия път, да не го последва и да не се присъедини към него, а вместо това е останал сред тях. След това го попита с още по-остър укор: нима е нарушил заповедта, която му беше дал — да го замести сред народа, да го пази и да поправя положението след него? Смисълът е, че Муса не упрекваше Харун за това, че е останал с народа, а за това, че не е положил достатъчно усилия да ги спре от заблудата и не е застанал твърдо на страната на истината и на религията, както му беше наредено. Въпросът съдържа болка и изненада, а не обвинение в отстъпничество от вярата, защото Харун беше пророк и богобоязлив човек.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва колко важна е отговорността на човека, на когото е поверено да се грижи за другите и да ги напътства към доброто. Всеки, който е поставен начело или е натоварен с грижа за хора, ще бъде питан за своето старание.
• Ислямът цени твърдостта в религията и защитата на истината, когато хората се отклоняват. Мюсюлманинът не остава безразличен, когато види заблуда, а прави каквото може, за да върне хората към правия път с мъдрост и доброта.
• Аятът ни учи на братска искреност и загриженост: Муса попита брат си не от враждебност, а от болка за народа и от любов към истината. Ислямът изгражда отношения, основани на искрено съветване и взаимна отговорност.
• В него има и утеха: дори пророците са били изпитвани с трудни общности и с изпитания в собствените си семейства. Това ни учи на търпение и на надежда, че с Божията помощ истината в крайна сметка надделява.
• Коранът разказва тези истории, за да ни даде поука и да ни насочи към послушание към Аллах и към тези, на които е поверено напътствие. Четенето и размисълът над такива аятове увеличават вярата и желанието да бъдем от хората, които следват истината и я защитават.