Сура Аль-Анбия — Стих 19

1. Пояснение на думите в аята:

• وَلَهُ (уа лаху): „И Негови са“ – всичко принадлежи на Аллах по право на сътворение и владение.
• مَن فِي السَّمَاوَاتِ وَالْأَرْضِ (ман фи-с-самауати уа-л-ард): „всички, които са на небесата и на земята“ – всички създания без изключение.
• وَمَنْ عِندَهُ (уа ман ‘индаху): „и онези, които са при Него“ – имат се предвид ангелите, които са близо до Аллах.
• لَا يَسْتَكْبِرُونَ (ла ястакбируна): „не се възгордяват“ – не се смятат за по-висши и не отказват.
• عَنْ عِبَادَتِهِ (‘ан ‘ибадатихи): „от поклонението пред Него“ – от служенето и подчинението на Аллах.
• وَلَا يَسْتَحْسِرُونَ (уа ла ястахсируна): „и не се уморяват“ – не се изтощават и не престават, колкото и да продължават.

1. Тълкувание на аята:

Аллах, Всемогъщият, съобщава, че цялото владение над небесата и земята принадлежи единствено на Него. Всичко, което съществува във висините и в низините, е Негово творение и Негово притежание – Той е единственият Господар и Владетел. Никой друг не споделя с Него това владение, нито има право да бъде съдружаван с Него.

След това Аллах споменава ангелите, които са близо до Него – най-благородните и най-висшите от създанията. Въпреки високото им положение, те никога не се възгордяват да служат на своя Господ и не се смятат за твърде велики, за да Му се покланят. Те не се уморяват от поклонението, нито се изтощават, колкото и дълго да продължава то. Те са постоянни в служенето, смирени и покорни.

Ако ангелите – създания, които са толкова близо до Аллах и толкова високо поставени – не се възгордяват и не се уморяват да Му служат, то как би могло някой друг да се възгордее или да откаже поклонението пред Него? И как би могло да се придава съдружник на Аллах от това, което самият Той е сътворил и притежава? Този аят е ясно доказателство за единобожието и за безкрайното величие на Аллах, пред Когото всичко е смирено и покорно.

1. Поуки, които ни насърчават и ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че всичко на небесата и земята принадлежи на Аллах – това ни изпълва със спокойствие и увереност, че сме под грижата на единствения Владетел.
• Примерът на ангелите ни показва, че истинското величие не е в гордостта, а в смирението и постоянството в поклонението. Колкото по-близо е човек до Аллах, толкова по-смирен става.
• Аятът ни насърчава да не се уморяваме от добрите дела и от поклонението, защото постоянството е пътят към близостта до Аллах.
• Той ни предпазва от гордост и отказ от служенето на Аллах, като ни показва, че дори най-висшите създания не се възгордяват пред своя Господ.
• И най-важното – аятът ни призовава към чист монотеизъм, че само Аллах заслужава поклонение, и ни показва колко прекрасен и справедлив е ислямът, който освобождава човека от служенето на създания и го насочва към служенето на единствения Създател.