Сура Аль-Анбия — Стих 18

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• بَلْ (бал): частица, която отменя предходно твърдение и въвежда истината.
• نَقْذِفُ (накъзифу): хвърляме, запращаме с голяма сила.
• بِالْحَقِّ (бил-хакк): с истината, която е вярата и истинното знание.
• الْبَاطِلِ (ал-батил): лъжата, неистината, многобожието.
• فَيَدْمَغُهُ (файадамгуху): смазва го, разбива го, поразява го в основата.
• زَاهِقٌ (захик): гинещ, изчезващ, пропадащ.
• الْوَيْلُ (ал-уайл): гибел, погибел, тежко наказание.
• تَصِفُونَ (тасифуна): описвате, приписвате.

1. Тълкуване на аята:

Аллах опровергава онези, които Му приписват лъжливи неща, като казва, че Той не се занимава с празни неща, а запраща истината – вярата, откровението и истинното знание – срещу лъжата и многобожието. Истината ги смазва и ги разбива, и изведнъж лъжата изчезва и загива. Тя не може да устои пред истината, а се разсейва и пропада. След това Аллах заплашва онези, които Го описват с неподобаващи за Него качества – като това, че има съпруга или син – с гибел и тежко наказание заради тези лъжливи описания.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

• Истината винаги побеждава лъжата, колкото и силна да изглежда тя – това дава увереност на вярващия.
• Коранът е ясен в разграничаването между истина и лъжа и не оставя място за съмнение.
• Аллах е пречистен от всякакви несъвършенства и неподобаващи описания, което възвисява правилното разбиране за Него.
• Заплахата за онези, които изричат лъжи за Аллах, показва сериозността на словото и отговорността на езика.
• Вярата в истината и придържането към нея носи сигурност и спокойствие, защото истината е сила, която не се пречупва.