Сура Аль-Муминун — Стих 46

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• فِرْعَوْن (Фир'аун): владетелят на Египет по времето на Муса (Моисей), мир нему, който се отличавал с тирания и претенции за божественост.
• مَلَئِهِ (мелеихи): знатните и първенците от неговия народ, приближените и съветниците му.
• فَاسْتَكْبَرُوا (фестекберу): възгордяха се, отказаха да се покорят от високомерие и надменност.
• عَالِين (алин): високомерни, надменни, потискащи другите с несправедливост и гнет.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава, че изпратил Муса и брат му Харун (Аарон), мир нему, с ясните знамения и неопровержимите доказателства към Фир'аун и първенците от неговия народ. Но те не приели истината, а се възгордели и отказали да повярват в това, с което били изпратени двамата пратеници. Причината за това била, че те били народ, свикнал да се извисява над хората чрез потисничество, тирания и несправедливост – смятали себе си за по-висши от останалите и гледали надменно на истината и на онези, които я носели. Тяхната надменност не била просто личностна черта, а утвърден начин на управление и отношение към хората, което ги направило неспособни да приемат посланието на справедливостта и вярата.

1. Поуки, които подтикват хората към исляма и Корана:

• Аятът показва, че високомерието и стремежът към господство над другите са сред най-големите пречки пред вярата и покорството пред Аллах.
• Истината не се приема от онези, които са изпълнени с гордост; смирението и отвореното сърце са пътят към вярата.
• Аллах изпраща пратеници с ясни доказателства, за да няма извинение за никого – това показва Неговата справедливост и милост към хората.
• Съдбата на Фир'аун и неговите първенци е предупреждение за всеки, който се възгордява и потиска другите: властта и надменността не спасяват от истината.
• Коранът разказва тези истории, за да укрепи вярата на вярващите и да им даде пример как да останат смирени и покорни на Аллах, независимо от обстоятелствата.