Сура Аль-Фуркан — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• إِن كَادَ (ин када) – „почти“, „едва не“: изразява приближаване до нещо, без то непременно да се е случило.
• لَيُضِلُّنَا (ля юдиллюна) – „да ни отклони“, „да ни заблуди“: тук означава да ни отвърне от това, което следваме.
• آلِهَتِنَا (алихатина) – „нашите божества“: идолите, на които многобожниците се покланяли.
• لَوْلَا أَن صَبَرْنَا عَلَيْهَا (ляуля ан сабарна ‘алейха) – „ако не беше, че търпеливо останахме върху тях“: те признават, че са се държали упорито в поклонението на идолите си.
• وَسَوْفَ يَعْلَمُونَ (уа сауфа я‘лямун) – „и скоро ще узнаят“: заплаха, че истината ще им стане ясна.
• حِينَ يَرَوْنَ الْعَذَابَ (хина ярауна ал-‘азаб) – „когато видят наказанието“: в момента, когато го съзрат с очите си.
• مَنْ أَضَلُّ سَبِيلًا (ман адаллю сабиля) – „кой е по-заблуден по път“: кой е по-далеч от правия път.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за думите на упоритите неверници, които отхвърляли Пророка (мир нему и благословията на Аллах) и се присмивали на призива му. Те казвали помежду си: „Този човек едва не ни отклони от нашите идоли и от вярата на нашите предци. Почти ни убеди със своите доказателства и ясни доводи, че само Аллах заслужава поклонение. Ако не беше нашето търпение и постоянство в поклонението на тези идоли, той щеше да ни отвърне от тях.“ С тези думи те сами признават силата на неговия призив и слабостта на собствените си позиции, макар да го изричат с насмешка и упорство.

След това Аллах отправя заплаха към тях: скоро ще узнаят, когато видят наказанието с очите си – в гроба, в Деня на възкресението и пред огъня – кой всъщност е бил по-заблуден по пътя: те, които са се покланяли на безпомощни идоли, или Пророкът и вярващите, които са следвали истината и са се покланяли на Единствения Аллах. Тогава истината ще им стане напълно ясна, но вече ще бъде твърде късно за тях.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че истината има такава сила, че дори враговете на Пророка (мир нему) са били принудени да признаят, че едва не са били убедени от неговите доказателства. Това е доказателство за правдивостта на ислямското послание.
• Упорството в грешка и подражанието на предците без разум не са оправдание пред Аллах. Човек е призован да търси истината и да я следва, а не да се вкопчва в наследени заблуди.
• Търпението върху истината е пътят на спасението. Вярващите трябва да бъдат твърди в своята вяра, както Пророкът (мир нему) и неговите сподвижници, независимо от подигравките и съпротивата на хората.
• Всеки ще види резултата от своя избор. Денят на наказанието ще разкрие кой е бил на правия път и кой е бил заблуден. Това ни насърчава да размишляваме върху своя път още сега, преди да е станало късно.
• Коранът разкрива дори скритите мисли и тайните думи на неверниците, което е доказателство, че е откровение от Всезнаещия Аллах. Това увеличава вярата на онзи, който искрено търси истината.