Сура Ан-Намль — Стих 91

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿الْبَلْدَةِ﴾ (ал-балада) – градът, а тук се има предвид свещеният град Мека.
• ﴿حَرَّمَهَا﴾ (харрамаха) – Той я направи неприкосновена (свещена), т.е. забрани в нея да се пролива кръв, да се потиска някого, да се ловува дивеч и да се секат дървета.
• ﴿الْمُسْلِمِينَ﴾ (ал-муслимин) – онези, които се покоряват на Аллах и Му се подчиняват с вяра и дела.

1. Тълкувание на аята:

Кажи, о, Пратенико, на хората: На мен ми беше заповядано да служа само на Господаря на този град – Мека, Който го е направил свещен и неприкосновен. В него не бива да се пролива кръв, нито да се потиска човек, нито да се убива дивечът му, нито да се секат дърветата му. На Него принадлежи владението над всяко нещо – Той е Създателят и Владетелят на всичко. И ми беше заповядано да бъда от онези, които се покоряват на Аллах, подчинявайки се на Неговата заповед и бързайки към Неговото послушание. Така че поклонението трябва да бъде отправено единствено към Него, без никого да Му се придава за съдружник, защото Той е Господарят на всичко и всичко е подчинено на Неговата воля.

1. Извлечени ползи, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че истинската религия е чистото единобожие – да се покланяме само на Аллах, Господаря на всичко, без да Му придаваме съдружници.
• Споменаването на свещения град Мека и неговата неприкосновеност напомня за милостта и мъдростта на Аллах, Който е установил сигурност и мир в това благословено място.
• Признаването, че на Аллах принадлежи всяко нещо, ни учи на смирение и доверие в Него, и ни освобождава от робството пред създанията.
• Заповедта да бъдем от мюсюлманите (покорните на Аллах) е призив към всеки човек да приеме исляма и да последва пътя на пророците, което носи истинско щастие и спасение в този и в отвъдния живот.
• Аятът ни показва, че Пророкът Мухаммед (мир нему) е бил само служител на Аллах и е бил заповядан да бъде от покорните, което потвърждава неговата честност и пълна преданост към мисията, която му е възложена.