Сура Ан-Намль — Стих 90

1. Обяснение на думите в аята:

• „السَّيِّئَةِ“ (ас-сайи’а): означава зло, греховно дело; в контекста на този аят включва най-вече неверието (ширк) и непокорството към Аллах.
• „فَكُبَّتْ وُجُوهُهُمْ“ (фа куббат вуджухухум): израз, който означава „те ще бъдат хвърлени по лицата си“ – тоест унизени и безпомощни, обърнати надолу.
• „هَلْ تُجْزَوْنَ“ (хал туджзаун): въпросително изречение с укорителен и поучителен смисъл: „Нима ви се отплаща с нещо друго…?“

1. Тълкуване на аята:

Всеки, който дойде в Деня на съда с лошо дело – най-вече с неверие и с грехове – ще бъде хвърлен в Огъня по лицата си, унизен и наказан. Тогава ще им се каже с укор и порицание: „Нима ви се отплаща с нещо друго освен с това, което сами сте вършили в земния живот?“ Тоест наказанието не е несправедливост, а точно и справедливо въздаяние за техните собствени дела – за неверието и за непокорството им. Човекът сам избира пътя си и сам си приготвя последиците; никой не бива онеправдан.

1. Поуки, които ни карат да обикнем Исляма и Корана:

• Коранът показва Божията справедливост: наказанието винаги съответства на делата, без никаква несправедливост.
• Аятът ни предупреждава с милост – още в земния живот ни е дадено време да се поправим, да се обърнем към Аллах и да оставим лошите дела.
• Ислямът не оставя човека в неведение за последиците от избора му; той ясно посочва пътя на доброто и предупреждава за пътя на злото.
• Вярата и добрите дела са път към спасение и чест, докато упорството в злото води до унижение – това ни подтиква да търсим Божието доволство и да обичаме Корана като светлина и напътствие.