Сура Аль Имран — Стих 103

1. Обяснение на думите в аята:

• وَاعْتَصِمُوا (уа'тасиму): дръжте се здраво, привържете се, потърсете защита и опора.
• بِحَبْلِ اللَّهِ (би-хабли-Ллях): с въжето на Аллах, тоест с Неговия завет, Корана и религията Му.
• جَمِيعًا (джами'ан): всички заедно, обединени.
• وَلَا تَفَرَّقُوا (уа ля тафарраку): и не се разделяйте, не се разединявайте.
• شَفَا حُفْرَةٍ (шафа хуфра): на ръба на яма, на края на пропаст.
• فَأَنقَذَكُم (фа-анказакум): и ви спаси, избави ви.

1. Тълкувание на аята:

Аллах заповядва на вярващите всички заедно да се придържат здраво към Неговото въже – тоест към Корана, Сунната на Неговия Пратеник и религията на Исляма – и да не се разделят помежду си, както са се разделили юдеите и християните. Единството в религията е заповед, а разединението е забранено.

След това Аллах напомня на вярващите за Своята велика благодат към тях. Преди Исляма те са били врагове, воюващи помежду си по най-малките поводи, изпълнени с омраза и вражда. Но Аллах събра сърцата им чрез Исляма, постави в тях взаимна любов и ги направи братя по вяра – състрадателни един към друг, съветващи се един друг в доброто. Това е благодат, която само Аллах може да даде.

Освен това те са били на самия ръб на огнената яма – тоест на края на пропастта на Огъня – защото с неверието си са били на крачка от това да влязат в Ада, ако бяха умрели в това състояние. Но Аллах ги спаси от нея чрез Исляма и ги насочи към вярата. По същия начин, по който Аллах им разясни правилния път на вярата, Той им разяснява и всичко, което носи полза за делата им в този свят и в отвъдния, за да намерят правия път и да вървят по него, без да се отклоняват.

1. Поуки, които ни привличат към Исляма и Корана:

• Ислямът е религия на единството и братството. Той обединява сърцата, които преди са били разделени от вражда и омраза, и превръща враговете в любящи братя. Това е доказателство за божествения произход на тази религия.
• Придържането към Корана и Сунната е пътят към спасението и защитата от разединение и заблуда. Колкото по-здраво се държим за Божието въже, толкова по-обединени и силни сме.
• Спомнянето на благодатите на Аллах увеличава вярата и благодарността. Когато си припомним от какво ни е спасил Аллах – от неверие, от вражда, от Огъня – сърцата ни се смекчават и се изпълват с любов към Него.
• Ислямът е спасение от вечната гибел. Всеки, който е бил на ръба на Огъня и е бил изведен оттам чрез вярата, разбира истинската стойност на тази благодат. Това ни подтиква да ценим вярата си и да я пазим.
• Аллах разяснява Своите знамения и напътствия от милост към нас, за да намерим правия път. Това показва колко много Аллах желае доброто за Своите раби и колко е важно да търсим Неговото напътствие и да следваме Неговите указания.