Сура Аль Имран — Стих 102

1. Обяснение на думите в аята:

• „اتَّقُوا اللَّهَ“ (иттаку Аллах): боете се от Аллах, съзнавайте Неговото величие и се пазете от Неговото недоволство.
• „حَقَّ تُقَاتِهِ“ (хакка тукатихи): с истинската богобоязливост, която Му се дължи, тоест пълно подчинение и пълно отказване от неподчинението.
• „وَلَا تَمُوتُنَّ“ (уа ля тамутунна): и не умирайте, тоест не позволявайте смъртта да ви завари в друго състояние.
• „مُسْلِمُونَ“ (муслимун): мюсюлмани, покорни на Аллах с вяра и дела.

1. Тълкуване на аята:

О, вие, които повярвахте в Аллах и последвахте Неговия Пратеник, бойте се от Аллах с истинската богобоязливост, която Той заслужава. Това означава да Му се покорявате и да не Му се противопоставяте, да Му благодарите и да не отричате благодатта Му, да Го помните и да не Го забравяте. Изпълнявайте Неговите заповеди, въздържайте се от това, което Той е забранил, и бъдете благодарни за даровете Му. Дръжте здраво своята вяра и своя ислям до края на живота си, така че когато смъртта дойде при вас, да ви завари като мюсюлмани — вярващи, покорни на Аллах и твърди в религията си. Не умирайте в друго състояние освен в исляма и вярата.

1. Поуки, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че истинската богобоязливост не е само думи, а покорство, благодарност и помнене на Аллах през целия живот.
• Той ни напомня, че вярата е съкровище, което трябва да пазим до последния си дъх, и че най-красивият завършек на живота е да срещнем Аллах като мюсюлмани.
• Аятът ни дава ясна цел: да живеем с вяра и да умрем с вяра, което изпълва сърцето със спокойствие и надежда.
• Ислямът не е тежко бреме, а път на покорство, благодарност и милост, който води към успех в този свят и в отвъдния.
• Колко прекрасно е, че Коранът така нежно и мъдро напътва вярващите към постоянство, надежда и добър край.