Сура Аль Имран — Стих 91

1. Обяснение на думите в аята:

• „كفروا“ (кяфару): отрекли се от вярата, не повярвали в Аллах и Неговия Пратеник.
• „مِلءُ الْأَرْضِ“ (мил’ул-ард): количеството, което би изпълнило цялата земя.
• „ذَهَبًا“ (захабан): злато.
• „افْتَدَى“ (ифтада): даде откуп, за да се спаси.
• „عَذَابٌ أَلِيمٌ“ (азабун алим): болезнено, мъчително наказание.
• „نَاصِرِينَ“ (насирин): помощници, застъпници, спасители.

1. Тълкуване на аята:

Аллах съобщава за онези, които са отрекли вярата и са умрели в неверие, без да се покаят. Те няма да бъдат приети от тях, дори ако всеки от тях донесе като откуп злато, колкото би запълнило цялата земя, за да се спаси от наказанието на Съдния ден. Дори да го предложат действително, то няма да им бъде прието, защото времето за вяра и покаяние е отминало. За тях е приготвено болезнено наказание и никой няма да им помогне, нито ще ги защити от мъчението на Аллах.

1. Поуки от аята:

• Вярата трябва да бъде приета в този живот, преди смъртта; след смъртта покаянието на неверника не се приема.
• Материалното богатство, колкото и огромно да е, не може да спаси човека, ако умре в неверие.
• Аллах е справедлив и никой няма да бъде онеправдан; наказанието идва само след ясно предупреждение.
• Този аят подтиква човека да побърза към вяра и добри дела, докато е жив, и да не отлага покаянието.
• Ислямът ни учи, че истинската стойност не е в златото и богатството, а във вярата в Аллах и следването на Неговия път.
• Милосърдието на Аллах е голямо за онези, които вярват и се покайват, затова нека се възползваме от възможността, преди да е станало късно.