Сура Аль Имран — Стих 90

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение:

• كَفَرُوا (кафару): отхвърлиха вярата, отрекоха истината.
• ازْدَادُوا (издаду): увеличиха, прибавиха още.
• تَوْبَة (тауба): покаяние, връщане към Бога с разкаяние.
• الضَّالُّون (ад-даллун): заблудените, онези, които са изгубили правия път.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах ни съобщава за онези, които първоначално са повярвали, а след това са отхвърлили вярата, и след това са продължили да затъват все по-дълбоко в неверие и упорство. Такива хора, ако останат в това състояние до края на живота си, тяхното покаяние няма да бъде прието в момента, когато смъртта дойде и те видят онова, което ги очаква. Тогава времето за покаяние вече е изтекло и то не носи полза. Тези хора са истинските заблудени — онези, които са се отклонили от правия път, отвеждащ към Аллах, и са изгубили верния курс. Някои тълкуватели посочват, че аятът е низпослан във връзка с юдеите, които повярвали в Муса (Моисей), после отхвърлили Иса (Иисус), а след това увеличили неверието си, като отрекли и Мухаммед, мир нему. Тези хора са останали твърдо в своята заблуда и не са потърсили истинско покаяние навреме.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи, че покаянието е врата, отворена през целия живот, но всеки трябва да побърза да се върне към Аллах, преди да е станало твърде късно.
• Ислямът цени искреното връщане към истината и не отхвърля никого, който търси прошка, докато е жив и здрав.
• Коранът ни предупреждава с милост и мъдрост, като ни показва последиците от упорството в грешка, за да ни насочи към правия път.
• Всеки човек има възможност да се поправи и да избере пътя на вярата, което показва колко справедлив и милостив е Аллах към Своите раби.