Сура Саба — Стих 9

1. Обяснение на думите в аята:

• أَفَلَمْ يَرَوْا (а-фа-лам йа-рау): Нима не виждат, нима не погледнат ли — въпросителна форма, която носи укор и подкана за размисъл.
• مَا بَيْنَ أَيْدِيهِمْ (ма байна айдиихим): Това, което е пред тях — това, което виждат и знаят от земята около себе си.
• وَمَا خَلْفَهُم (уа ма халфахум): И това, което е зад тях — небето, което се простира над тях.
• نَخْسِفْ (нахсиф): Да потопим, да пропаднем — земята да се разцепи и погълне.
• كِسَفًا (кисафан): Множествено число на „кисфа“ — отломки, парчета.
• آيَةً (аятан): Знак, доказателство, поука.
• مُنِيبٍ (муниб): Онзи, който се обръща към своя Господ с покаяние и покорство, който постоянно се завръща към Него.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към онези, които отричат възкресението и не вярват в отвъдния живот, като ги подканя да погледнат и да се замислят над това, което е пред тях и зад тях — над необятното небе и просторната земя, които ги обграждат отвсякъде. Нима не виждат величието на творението и могъществото на Създателя, Който е създал всичко това? Ако Аллах пожелае, Той може да заповяда на земята да се разцепи под краката им и да ги погълне, както стори с Карун, или да изпрати върху им отломки от небето, които да ги унищожат, както стори с народа на Шуайб, върху когото небето изсипа огън и ги изгори. Във всичко това — в сътворението на небесата и земята и в способността на Аллах да наказва и унищожава — има ясен и категоричен знак за всеки раб, който се обръща към своя Господ с покаяние, който се завръща към Него със сърцето си и признава Неговото единство. Този, Който е способен да сътвори небесата и земята и да ги унищожи, несъмнено е способен и да възкреси мъртвите и да ги събере за отплата в Деня на възкресението.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да се вглеждаме в знаменията на Аллах във вселената — небето и земята — и да размишляваме над тях, защото размисълът над творението води до вяра в Създателя.
• Той ни показва, че Аллах е всемогъщ и че никой не може да Му се противопостави; ако пожелае, Той може да накаже грешниците по всяко време и по всякакъв начин.
• Аятът ни напомня, че способността на Аллах да наказва в този свят е доказателство за способността Му да възкресява мъртвите — същият, Който е сътворил всичко от нищо, може и да го възстанови.
• Той ни насърчава да бъдем „мунибин“ — раби, които постоянно се обръщат към Аллах с покаяние, смирение и покорство, защото само такива сърца извличат полза от знаменията и поуките.
• Аятът ни кани към надежда и страхопочитание едновременно: надежда, че Аллах приема покаянието на всеки, който се завърне при Него, и страх от Неговото могъщество и наказание.
• Той ни показва, че ислямът е религия на разума и размисъла — Коранът непрекъснато ни подканя да наблюдаваме, да мислим и да извличаме поуки от това, което виждаме около нас.
• И най-важното: аятът ни уверява, че за всеки искрен раб, който се обръща към Аллах, има ясен знак и напътствие — а това е призив към всички нас да се завърнем към своя Господ и да намерим истинския мир и смисъл в Неговата религия.