Сура Саба — Стих 10

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• آتَيْنَا (атайна): дадохме, предоставихме.
• فَضْلًا (фадлан): благодат, дар, превъзходство.
• أَوِّبِي (аввиби): възхвалявайте, прославяйте, връщайте се към възхвала (от глагола „връщам се“, „повтарям“).
• أَلَنَّا (аланна): направихме мек, огъващ се.
• الْحَدِيدَ (ал-хадид): желязото.

1. Тълкувание на аята:

Аллах съобщава, че е дарил пророк Дауд (мир нему) със Своята благодат – пророчество, знание и царство. След това Той заповядва на планините и птиците да възхваляват Аллах заедно с Дауд. Когато той прославяше Аллах, планините и птиците повтаряха възхвалата заедно с него – това беше чудо и знак за неговата пророческа мисия. Освен това Аллах направи желязото меко за Дауд, така че той можеше да го оформя с ръцете си, без да се нуждае от огън или чук, и да изработва от него каквото пожелае – брони, оръжия и други изделия. Всичко това е от ясната благодат и могъщество на Аллах, Който подчинява творенията на Своите избрани служители.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аллах дарява Своите праведни служители с благодат и сила, което показва, че вярата и покорността носят истинско достойнство.
• Цялата природа – планини, птици и дори неодушевени неща – може да прославя Аллах; това ни учи да се замислим за величието на Създателя и да се присъединим към възхвалата.
• Чудесата, дадени на пророците, потвърждават истинността на посланието и ни насърчават да вярваме в Божиите знамения.
• Аллах е Този, Който подчинява законите на природата на Своите служители; това вдъхва надежда, че с вяра и упование в Аллах човек може да преодолее трудностите.
• Коранът разказва за предишните народи и пророци, за да ни даде поука и да засили вярата ни, като ни показва, че ислямът е продължение на истинската вяра на всички пророци.