Сура Фатир — Стих 42

1. Обяснение на думите в аята:

• وَأَقْسَمُوا – заклеха се.
• جَهْدَ أَيْمَانِهِمْ – с най-силните си клетви, с всички усилия на своите клетви.
• نَذِيرٌ – предупредител, пратеник, който предупреждава за наказанието.
• أَهْدَى – по-напътени, по-право водени.
• إِحْدَى الْأُمَمِ – една от общностите (има се предвид юдеите и християните).
• نُفُورًا – отвращение, отдалечаване, бягство от истината.

1. Тълкуване на аята:

Всевишният Аллах съобщава за многобожниците от Мека, че са давали най-тежките и най-силни клетви в името на Аллах. Те са се заклевали, че ако при тях дойде предупредител – пратеник, който да ги предупреждава за наказанието на Аллах – те непременно ще бъдат по-напътени и по-следващи истината от юдеите и християните, и от всички останали общности, които са получили предишните писания. Те са смятали себе си за по-достойни и по-способни да приемат истината от онези, които са я изопачили преди тях.

Но когато наистина при тях дойде предупредителят – а това е Мухаммед, мир нему, пратен от своя Господ – и започна да ги предупреждава за наказанието на Аллах, това не им донесе нищо друго освен още по-голямо отдалечаване от истината и още по-силно отвращение от нея. Вместо да повярват и да последват напътствието, както бяха обещали с клетвите си, те се отвърнаха, упорстваха в заблудата си и се привързаха още по-здраво към лъжливите си вярвания. Така те не изпълниха клетвите си и не станаха по-напътени от предишните общности, а напротив – надминаха ги в упорство и отказ от истината.

1. Поуки от аята, които ни карат да обикнем исляма и Корана:

• Този аят ни показва, че истинското напътствие е дар от Аллах, а не резултат от човешки клетви и обещания. Човек може да се закълне в най-силните клетви, но ако сърцето му не е отворено за истината, той няма да се напъти.
• Аятът ни учи, че упорството в заблудата и горделивостта могат да доведат човека дотам, че дори когато истината дойде при него, тя само да увеличи отвращението му. Затова вярващият трябва да пази сърцето си меко и готово да приеме истината, откъдето и да дойде тя.
• Виждаме как Аллах е милостив и изпраща предупредители, въпреки че знае, че някои хора ще ги отхвърлят. Това ни показва колко голяма е Божията милост и колко е важно да благодарим за това, че сме получили Корана и напътствието.
• Аятът ни насърчава да не бъдем като онези, които обещават, но не изпълняват, и да не се гордеем със себе си, сякаш сме по-добри от другите. Истинската чест е в следването на истината и в смирението пред Аллах.
• Най-голямата благодат е, че Аллах ни е дарил с Корана и с Пророка, мир нему, като предупредител и радостна вест. Колкото повече човек слуша Корана и размишлява над него, толкова повече сърцето му се смекчава и той се приближава до своя Господ.