Сура Йа Син — Стих 77

1. Пояснение на думите в аята:

• نُّطْفَةٍ (нутфа): капка семенна течност, от която започва сътворението на човека.
• خَصِيمٌ (хасӣм): силен в спора, упорит в препирнята.
• مُّبِينٌ (мубӣн): ясен, очевиден, явен в своята враждебност и спор.

1. Тълкувание на аята:

Нима човекът, който отрича възкресението след смъртта, не размисли как е започнало неговото сътворение? Ние го сътворихме от нищожна капка семенна течност, която премина през различни етапи, докато се превърна в завършен човек, израсна и се възпита. А после, ето го – станал е упорит противник и явен спорещ, който оспорва своя Господ и отрича възкресението. Нима не вижда това начало на своето създаване, за да го използва като доказателство, че Този, Който го е сътворил от нищо, е способен да го върне към живот след смъртта? Онзи, Който е създал човека от слаба и нищожна капка, несъмнено има мощ да го съживи отново.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът ни учи да размишляваме върху собствения си произход – как сме били нищожна капка и сме станали пълноценни хора. Това е ясно доказателство за могъществото на Аллах.
• Който е способен да сътвори човека от нищо, е способен и да го възкреси – възкресението не е нещо трудно за Всевишния.
• Човекът е склонен да спори и да отрича, но ако се вгледа в себе си и в чудесата на своето създаване, ще намери причина за вяра и смирение.
• Ислямът ни приканва към разумно размишление и наблюдение над творението, а не към сляпо отричане.
• Признаването на силата на Аллах в сътворението изпълва сърцето с надежда и вяра във възкресението и отвъдния живот.