Сура Йа Син — Стих 80

1. Обяснение на думите в аята:

— „الشَّجَرِ الْأَخْضَرِ“ (аш-шаджари ал-ахдар): зеленото, свежо дърво, което съдържа влага и е живо.

— „نَارًا“ (наран): огън, който гори и възпламенява.

— „تُوقِدُونَ“ (тукидун): палите, разпалвате огън.

1. Тълкуване на аята:

Аллах, Всемогъщият, който ви е дарил от зеленото, свежо дърво огън, който извличате от него и с който палите. Той е Онзи, който е сътворил от влажното дърво сухия, горящ огън — две противоположни неща, събрани заедно. Щом Аллах е способен да извади огъня от зеленото дърво, което е пълно с вода и влага, то Той несъмнено е способен да съживи мъртвите и да ги извади от гробовете им живи. Това е ясен довод за Неговото всемогъщество и за това, че Той е единственият, който заслужава поклонение. Човекът, който вижда как от мокрото дърво излиза огън, разбира, че нищо не е невъзможно за Аллах — нито съживяването на мъртвите, нито възкресението в Съдния ден.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

— Този аят ни учи, че Аллах е всемогъщ и че нищо не Го затруднява. Ако Той може да създаде огън от мокро дърво, то може и да възкреси мъртвите.

— В него има утеха и надежда: човекът, който се съмнява във възкресението, намира ясен пример в природата около себе си.

— Аятът ни кара да размишляваме върху знаменията на Аллах в творението и да осъзнаем, че всичко в света свидетелства за Неговото единство и могъщество.

— Той ни подтиква към вяра и сигурност в обещанието на Аллах за отвъдния живот, защото Онзи, който създава от невъзможното, непременно ще изпълни обещанието Си.

— В него има покана да се доверим на Аллах и да Го обикнем, защото Той е Творецът, който се грижи за нас и ни дава знамения, за да вярваме.