Сура Сад — Стих 2

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• عِزَّةٍ (изза): гордост, високомерие и надменност, които пречат на човека да приеме истината.
• شِقَاقٍ (шикак): раздор, противопоставяне, враждебност и отдалечаване от истината и от нейния носител.

1. Тълкувание на аята:

След като Аллах споменава Корана и неговата чест, Той съобщава за състоянието на онези, които са отхвърлили вярата. Те не са лишени от доказателства или ясни знамения, а причината да не повярват е тяхната гордост и високомерие, които им пречат да приемат единобожието, както и тяхното противопоставяне и враждебност спрямо Пророка, мир нему, и посланието, с което е изпратен. Те живеят в надменност, която ги отблъсква от истината, и в раздор, който ги поставя срещу призива на Пророка. Така упорството им не произтича от липса на знание, а от гордост и съпротива срещу истината.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Ислямът призовава към смирение и приемане на истината, а не към гордост, която пречи на човека да види правото.
• Коранът е ясен и честен в описанието на причините, поради които някои хора отказват вярата – не защото истината е скрита, а заради надменност и враждебност.
• Човекът е поканен да се освободи от упорството и да отвори сърцето си за истината, защото смирението е път към вярата и спокойствието.
• Ислямът не е тежко бреме, а призив към разум, честност и помирение със себе си и с истината.
• Коранът разкрива състоянието на сърцата и лекува болестите на гордостта и раздора, като насочва към единство и подчинение на Аллах.