Сура Сад — Стих 49

1. Обяснение на думите в аята:

• „ذِكْرٌ“ (зикр): споменаване, напомняне, но също и чест, слава и добро име, което се разпространява сред хората.
• „الْمُتَّقِينَ“ (ал-муттакӣн): богобоязливите — онези, които изпълняват заповедите на Аллах и се въздържат от това, което Той е забранил.
• „حُسْنَ مَآبٍ“ (хусна ма'аб): прекрасно завръщане и крайно убежище, тоест най-доброто място, към което човек се завръща в отвъдния живот.

1. Тълкуване на аята:

В този аят Аллах казва, че това, което се чете на хората — Корана — е напомняне и чест. То е славно споменаване и добро име, оставено за пророка и за вярващите, и ще бъде разказвано и възхвалявано през вековете. След това Аллах съобщава добрата вест, че богобоязливите, които изпълняват Неговите заповеди и избягват забраненото, ги очаква прекрасно завръщане и най-добро убежище в отвъдния живот — вечни градини, чиито врати са отворени за тях, където ще живеят в блаженство, ще имат всичко, което пожелаят от плодове и напитки, и ще се радват на всяка наслада, която душите им искат и очите им обичат.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Коранът е чест и слава за всеки, който го следва — той издига човека и му дава добро име сред хората и награда при Аллах.
• Богобоязливостта не е загуба, а път към най-добрия край; обещанието за прекрасно завръщане е сигурно и вдъхва надежда.
• Всеки, който се стреми към вечното блаженство, ще намери в Корана напомняне и напътствие, което го води към успеха в този свят и в отвъдния.
• Ислямът възпитава в надежда и стремеж към добро, като показва, че усилията на вярващия не се губят, а водят до вечна радост и спокойствие.