Сура Сад — Стих 48

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• „وَاذْكُرْ“ (уа-зкур): „и спомени“, „и споменавай“ – тоест припомни с добро и възхвала.
• „إِسْمَاعِيلَ“ (Исмаил): пророкът Исмаил, син на Ибрахим (Авраам), мир нему.
• „الْيَسَعَ“ (ал-Яса‘): пророкът ал-Яса‘, мир нему.
• „ذَا الْكِفْلِ“ (Зу-л-Кифл): пророкът Зу-л-Кифл, мир нему.
• „وَكُلٌّ“ (уа куллун): „и всеки от тях“, „и всички те“.
• „مِّنَ الْأَخْيَارِ“ (мин ал-ахяр): „от добрите“, „от избраните благородници“ – множествено число от „хайр“ (добро), означава онези, които са добри и избрани.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах повелява на Своя Пророк (с.а.с.) да спомене с добро и възхвала трима от Неговите благородни пророци: Исмаил, ал-Яса‘ и Зу-л-Кифл, мир нему. Да ги спомене означава да ги припомни на хората с тяхната вяра, благочестие и праведност, така че те да служат като пример за подражание и да бъдат възхвалявани, както подобава на тяхното високо положение.

Всеки един от тези пророци е бил сред най-добрите и избрани Божии раби. Аллах ги е избрал, пречистил и им е дал най-съвършени качества и най-възвишени нрави. Те са били от онези, които Аллах е предпочел пред останалите хора и е направил образец за добро и благочестие. Споменаването им в Корана е чест за тях и напомняне за вярващите да следват пътя на праведниците.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Коранът възхвалява пророците и пази спомена за тях – това показва колко високо ислямът цени праведността и добрия пример.
• Споменаването на добрите хора и тяхната възхвала е насърчение за всеки вярващ да се стреми към доброта и благочестие, за да бъде и той сред „ал-ахяр“ – добрите и избраните.
• Пророците са били хора като нас, но са постигнали най-високите степени чрез вяра, искреност и покорство на Аллах – това дава надежда и мотивация на всеки човек.
• Коранът не само дава закони и предупреждения, но и разказва за благородни личности, което смекчава сърцата и засилва любовта към вярата и нейните носители.
• Всеки, който чете и размишлява над тези аятове, усеща, че ислямът е път на добротата, честта и избора – път, който води към доволството на Аллах и към вечното блаженство.