Сура Аз-Зумар — Стих 36

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• ﴿أَلَيْسَ﴾ (а-лайса) — въпросителна частица, която тук не търси отговор, а служи за потвърждение и подчертаване; смисълът е: „Нима не е така? Да, разбира се, че е така.“
• ﴿بِكَافٍ﴾ (би-кафин) — достатъчен, предпазващ, закрилящ; този, който задоволява всички нужди и отблъсква всяко зло.
• ﴿عَبْدَهُ﴾ (‘абдаху) — Неговият раб, а тук се има предвид пророк Мухаммед, мир нему.
• ﴿وَيُخَوِّفُونَكَ﴾ (уа юхаууифунака) — „и те те плашат“; заплашват те, всяват страх у теб.
• ﴿بِالَّذِينَ مِن دُونِهِ﴾ (бил-лязина мин дунихи) — „с онези, които са освен Него“; става дума за идолите и божествата, които многобожниците обожествяват вместо Аллах.
• ﴿يُضْلِلِ﴾ (юдлили) — „остави в заблуда“, „отклони от правия път“; това е Аллах, който по Своята справедливост оставя онзи, който сам е избрал заблудата.
• ﴿هَادٍ﴾ (хадин) — водач, този, който напътва към истината.

1. Тълкувание на аята:

Всемогъщият Аллах се обръща към Своя пророк, мир нему, с въпрос, който всъщност е уверение и обещание: Нима Аллах не е Достатъчен за Своя раб? Да, разбира се, че е така. Той го закриля в делата на религията и в земния му живот, пази го от враговете му и отблъсква от него всяко зло, което те замислят срещу него. Колкото до многобожниците, те се опитват да го сплашат с идолите и божествата си, като казват: „Тези наши богове ще те убият или ще те сполетят с беда, ако не престанеш да ги хулиш.“ Но това е само плод на тяхното невежество и глупост, защото идолите не могат нито да навредят, нито да помогнат. И знай, че когото Аллах остави в заблуда поради неговото упорство и отказ от истината, никой не може да го напъти. Напътването е единствено в ръцете на Аллах, а Той дава успех на онзи, който искрено търси правия път.

1. Поуки, които ни привличат към исляма и Корана:

• Този аят ни учи, че който се уповава на Аллах и Му се доверява, Аллах му е достатъчен и го закриля от всяко зло — това е утеха и сигурност за вярващия.
• Показва ни, че страхът от създанията и от фалшивите божества е напразен; само Аллах има силата да навреди или да помогне, затова сърцето трябва да се свързва единствено с Него.
• Напомня ни, че напътването е дар от Аллах; който искрено Го търси, ще го намери, а който сам избере заблудата, сам се лишава от светлината.
• Укрепва вярата ни, че ислямът е религия на доверие, спокойствие и надежда, а не на страх и униние — колко прекрасен е Коранът, който лекува сърцата и ги води към истината!