Сура Аз-Зумар — Стих 38

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

• وَلَئِن (уа лаин): „И ако наистина“ — израз, съставен от съюза „уа“ (и) и „лаин“ (ако наистина), който носи значение на клетва и условие.
• أَفَرَأَيْتُم (афараайтум): „Кажете ми тогава“ или „Виждате ли“ — въпросителен израз, който приканва към размисъл и осъзнаване на истината.
• مَا تَدْعُونَ (ма тад‘уна): „това, което зовете“ — има предвид идолите и божествата, които многобожниците призовават вместо Аллах.
• مِن دُونِ اللَّهِ (мин дуни-Ллах): „освен Аллах“ или „вместо Аллах“ — всичко, което се взема за божество или застъпник вместо Единния Аллах.
• بِضُرٍّ (би-дурр): „с вреда“ или „с беда“ — всяко зло, страдание или изпитание.
• كَاشِفَاتُ (кашифат): „отстраняващи“ или „премахващи“ — множествено число, което се отнася до идолите, третирани като живи същества.
• مُمْسِكَاتُ (мумсикат): „задържащи“ или „възпиращи“ — тези, които могат да спрат или задържат нещо.
• حَسْبِيَ اللَّهُ (хасбия-Ллах): „Достатъчен ми е Аллах“ — Той ми е достатъчен и ме предпазва от всяко зло.
• يَتَوَكَّلُ الْمُتَوَكِّلُونَ (ятауаккалу-л-мутауаккилун): „на Него се уповават уповаващите се“ — всички, които се доверяват и разчитат на Аллах.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах се обръща към Своя Пратеник (с.а.с.) и му казва: Ако попиташ тези многобожници, които се покланят на други божества освен Аллах: „Кой е сътворил небесата и земята?“, те непременно ще отговорят: „Аллах ги е сътворил.“ Те признават, че Създателят е Аллах, защото истината е очевидна и не могат да я отрекат.

Тогава кажи им, за да им покажеш безсилието на техните идоли: „Кажете ми за тези, които призовавате вместо Аллах — ако Аллах пожелае да ме сполети вреда или беда, могат ли те да отстранят тази вреда от мен? Или ако Аллах пожелае да ме дари с милост и благодат, могат ли те да задържат тази милост и да я спрат?“

Те ще бъдат принудени да признаят, че не могат нито да отстранят вреда, нито да задържат милост. Тогава кажи: „Достатъчен ми е Аллах. Само на Него се уповавам във всичките си дела и само на Него се доверяват всички, които търсят опора и закрила. Той е Онзи, в Чиято ръка е всяка полза и всяка вреда, и Той ще ме предпази от всичко, което ме тревожи.“

Смисълът на аята е ясен: щом самите многобожници признават, че Аллах е Създателят на небесата и земята, как могат да се обръщат за помощ и закрила към същества, които не могат нито да навредят, нито да помогнат? Истинският Бог, Който създава, дава живот, дава смърт, носи полза и вреда, е единствен — Аллах. Затова упованието и доверието трябва да бъдат само към Него.

1. Поуки, които насърчават хората и ги привличат към исляма и Корана:

• Аятът показва, че дори самите многобожници са признавали Аллах за Създател на вселената — това е доказателство, че вярата в Единния Бог е вкоренена в човешката природа и че истината е ясна и очевидна.
• Той ни учи, че никой освен Аллах не може да отстрани вреда или да задържи милост. Това освобождава човека от робството към създанията и го насочва към истинската свобода — свободата да бъдеш слуга само на Аллах.
• Аятът завършва с думите „Достатъчен ми е Аллах; на Него се уповават уповаващите се“ — това е израз на пълно доверие и спокойствие. Който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен и го предпазва от всяко зло.
• Тези думи носят утеха и надежда на всеки вярващ: колкото и тежки да са трудностите, Аллах е близо и Той е Онзи, Който дава помощ и закрила.
• Аятът ни приканва да размислим: ако Аллах е Създателят и Той държи в ръцете Си всяка полза и вреда, защо да търсим помощ от други? Защо да се страхуваме от творенията, когато Създателят е с нас? Това е призив към искрено упование и чиста вяра в Единния Аллах.
• Ислямът е религията, която освобождава ума и сърцето от заблуди и суеверия, и насочва човека към истинския Източник на сила, милост и справедливост — Аллах, Господарят на световете.