Сура Аз-Зумар — Стих 64

1. Пояснение на думите в аята:

• „قُلْ“ (кул) – кажи.
• „أَفَغَيْرَ اللَّهِ“ (а-фа-гайраллах) – нима друг, а не Аллах?
• „تَأْمُرُونِّي“ (та’мурунни) – заповядвате ми, подканвате ме.
• „أَعْبُدُ“ (а‘буду) – да служа, да се покланям.
• „الْجَاهِلُونَ“ (ал-джахилун) – невежите, онези, които не познават истината за Аллах и Неговото право да бъде единствено обожаван.

1. Тълкувание на аята:

Всевишният Аллах наставлява Своя Пратеник (с.а.с.) да отговори на многобожниците от неговия народ, които го подканвали да се покланя на техните идоли и да последва религията на предците им. Пророкът трябва да им каже с укор и изобличение: Нима ме каните да служа на друг освен на Аллах? Нима ме подтиквате да обожавам нещо сътворено, докато вие самите сте в невежество относно величието на Аллах и Неговото изключително право да бъде обожаван? Божествеността и поклонението принадлежат единствено на Аллах – Той е Единственият, Който заслужава да бъде обожаван, и никой друг не споделя това право с Него. Затова Пророкът никога няма да се поклони на друго освен на Аллах, независимо какво му предлагат.

1. Поуки, които ни приближават към исляма и Корана:

• Аятът показва ясно и категорично, че поклонението е право само на Аллах. Това е основата на исляма – чист монотеизъм, който освобождава човека от робство към сътворените неща и го насочва към истинския Господар на всичко.
• Пророкът (с.а.с.) е даден като пример за твърдост и непоколебимост във вярата. Той не отстъпва пред натиска на многобожниците, дори когато му предлагат да следва пътя на предците си. Това учи вярващия да бъде решителен в истината, без да се поддава на чуждо влияние.
• Изразът „о, невежи“ не е обида, а описание на състоянието на онези, които не познават истинската същност на Аллах и Неговите права. Това ни подтиква да търсим знание за Аллах, за да не бъдем от невежите, и ни показва колко важно е учението в исляма.
• Аятът ни напомня, че призивът към поклонение на нещо друго освен Аллах – било то идоли, хора, желания или материални неща – е проява на невежество и отклонение. Ислямът ни връща към чистата вяра и ни дава свобода чрез подчинение само на Създателя.
• В него има милост и напътствие: Аллах не оставя Своя Пророк без отговор, а му дава думи, които разкриват истината и предупреждават заблудените. Това ни насърчава да се обръщаме към Корана за отговори и напътствие във всяка ситуация.