Сура Ан-Ниса — Стих 96

1. Значения на думите, които се нуждаят от пояснение в аята:

— دَرَجَاتٍ (дараджат): степени, нива, рангове — има се предвид високи духовни степени в Рая, една над друга.

— مَغْفِرَةً (магфира): прошка, опрощение на греховете.

— رَحْمَةً (рахма): милост, състрадание, благословия.

— غَفُورًا (Гафуран): Всеопрощаващ — Този, Който многократно и напълно прощава.

— رَحِيمًا (Рахиман): Всемилостив — Този, Чиято милост е безгранична и обхваща всичко.

1. Тълкувание на аята:

След като в предходния аят Аллах спомена голямата награда за онези, които се борят по Неговия път с имуществото и душите си, в този аят Той пояснява каква точно е тази награда. Тя се състои от три неща: високи степени в Рая, издигащи се една над друга, които Аллах дава на Своите избрани раби — онези, които се борят на Неговия път; опрощаване на греховете им, така че нищо да не помрачава наградата им; и широка милост, в която те ще живеят и се радват вечно. Аллах е Всеопрощаващ към онези, които се обръщат към Него с покаяние и се връщат към покорство, и е Всемилостив към Своите покорни раби и към борещите се по Неговия път. Неговата прошка покрива онова, което те може да пропуснат или да не изпълнят съвършено, а Неговата милост ги обгражда във всичко, което Той им е предписал.

1. Поуки, които привличат хората към исляма и Корана:

— Ислямът не оставя доброто дело без възнаграждение: за усилието по Божия път Аллах обещава не една, а множество степени, прошка и милост — това показва колко щедър е Той към Своите раби.

— Милостта на Аллах е по-голяма от грешките на човека: Той е Всеопрощаващ и Всемилостив, приема покаянието и не отхвърля онзи, който се връща към Него, колкото и да е съгрешил.

— Вярата носи надежда, а не отчаяние: вярващият знае, че дори когато не успява да изпълни всичко съвършено, Божията прошка и милост го обграждат, стига да е искрен и да се стреми към добро.

— Коранът възпитава в баланс между усилие и упование: човек полага усилие, а наградата и успехът идват от Аллах — това освобождава сърцето от гордост и от безнадеждност едновременно.

— Обещанието за вечни градини със степени една над друга подтиква вярващия да се стреми към най-високото, да не се задоволява с малко, и да изпълни живота си със смисъл и цел.